Първо послание на ап. Павел към Коринтяните, 1 глава 1-18 стих

1 Павел, с Божията воля призован да бъде апостол на Иисус Христос, и брат Состен,

2 до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христос Иисус, призованите светии, заедно с всички, които призовават на всяко място Името на Иисус Христос, нашия Господ, който е и техен, и наш:

4 Винаги благодаря на моя Бог заради вас за Божията благодат, която ви е дадена в Христос Иисус;

5 че в Него се обогатихте във всичко – във всяко слово и всяко познание,

6 както се утвърди у вас Христовото свидетелство,

7 така че не ви липсва нито една дарба, като чакате явяването на нашия Господ Иисус Христос,

8 който и до края ще ви утвърждава, за да бъдете безупречни в Деня на нашия Господ Иисус Христос.

9 Верен е Бог, чрез когото бяхте призовани в общение с Неговия Син Иисус Христос, нашия Господ.

10 Сега аз ви умолявам, братя, чрез Името на нашия Господ Иисус Христос, всички да говорите в съгласие и да няма разцепления между вас, а да бъдете съединени в един и същ ум и в едно и също мнение.

11 Защото някои от домашните на Хлоя ми казаха за вас, братя мои, че между вас имало разпри.

12 Искам да кажа, че всеки от вас казва: Аз съм Павлов; а аз – Аполосов; а аз – Кифов; а пък аз – Христов.

13 Нима Христос се е разделил? Нима Павел беше разпънат за вас? Или се кръстихте в името на Павел?

14 Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас освен Крисп и Гай,

15 за да не каже никой, че сте били кръстени в моето име.

16 Кръстих още и Стефаниновия дом. Освен тях не помня да съм кръстил някой друг.

17 Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, а да проповядвам благовестието – не с мъдростта на думите, за да не би кръстът на Христос да се лиши от значението си.

18 Защото словото на кръста е безумие за тези, които погиват; но за нас, които биваме спасени, то е Божия сила.