Първо послание на ап. Павел към Коринтяните. 14-15 глава

14 Стремете се към любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.

2 Защото, който говори на език, той не говори на хора, а на Бога, защото никой не го разбира; но в духа говори тайни.

3 А който пророкува, той говори на хората за изграждане и увещание, и утеха.

4 Който говори на език, изгражда себе си; а който пророкува, изгражда църквата.

5 Желал бих всички вие да говорите на езици, а още повече да пророкувате; а който пророкува, е по-горен от този, който говори на езици, освен ако тълкува, за да се изгражда църквата.

6 Но сега, братя, ако дойда при вас и говоря на езици, какво ще ви ползвам, освен ако не ви съобщя или откровение, или знание, или пророчество, или поучение?

7 Дори бездушните неща като свирка или гъдулка, когато издават звук, ако не се различават тоновете им, как ще се познае какво свирят със свирката или с гъдулката?

8 Защото и ако тръбата издадеше неопределен звук, кой би се приготвил за бой?

9 Също така и вие, ако не изговаряте с езика разбираеми думи, как ще се познае какво говорите? Защото ще говорите на вятъра.

10 Има например толкова вида езици на света; и нито един от тях не е без значение.

11 И така, ако аз не разбера значението на езика, ще бъда другоезичен за този, който говори, и този, който говори, ще бъде другоезичен за мен.

12 Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за изграждане на църквата.

13 Затова, който говори на език, нека се моли за дарбата и да тълкува.

14 Защото, ако се моля на език, духът ми се моли, но умът ми не дава плод.

15 Тогава какво? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.

16 Иначе, ако славиш с духа си, как ще каже: Амин! на твоето благодарение онзи, който е в положението на неучения, като не знае какво говориш?

17 Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се изгражда.

18 Благодаря на моя Бог, че аз говоря езици повече от всички вас;

19 но в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на език.

20 Братя, не бъдете деца по ум, но бъдете невръстни в злобата, а по ум бъдете пълнолетни.

21 В закона е писано: „Чрез другоезични хора и чрез устните на чужденци ще говоря на този народ, но и така няма да Ме послушат“, казва Господ.

22 И така, езиците не са белег за вярващите, а за невярващите. А пророчеството не е за невярващите, а за вярващите.

23 И така, ако се събере цялата църква и всички говорят на езици, и влязат хора неучени или невярващи, няма ли да кажат, че вие сте полудели?

24 Но ако всички пророкуват и влезе някой невярващ или неучен, той се обвинява от всички и се осъжда от всички,

25 тайните на сърцето му се откриват; и така, той ще падне на лицето си, ще се поклони пред Бога и ще изповяда, че Бог наистина е между вас.

26 Тогава, братя, какво става? Когато се събирате, всеки от вас има псалм, има поучение, има откровение, има език, има тълкуване. Всичко да става за изграждане.

27 Ако някой говори на език, нека говорят по двама или най-много по трима, и то по ред, а един да тълкува.

28 Но ако няма тълкувател, такъв нека да мълчи в църквата и нека говори на себе си и на Бога.

29 От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да преценяват.

30 Но ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека да замълчи.

31 Защото можете да пророкувате всички един след друг, за да се поучават всички и всички да се насърчават.

32 И духовете на пророците се покоряват на пророците.

33 Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир.

Както е по всичките църкви на светиите,

34 жените нека да мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а да се подчиняват, както казва и законът.

35 Но ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома, защото е срамно за жена да говори в църква.

36 Или Божието слово излезе от вас? Или стигна само до вас?

37 Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека узнае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.

38 Но ако някой не иска да узнае, нека остане в незнание.

39 Затова, братя мои, копнейте да пророкувате и не забранявайте да се говори на езици.

40 И нека всичко да става с приличие и ред.

15 И още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

2 чрез което се и спасявате, ако държите здраво онова слово, което аз ви благовестих, освен ако не сте повярвали напразно.

3 Защото ви предадох преди всичко това, което и аз приех – че Христос умря за греховете ни според Писанията,

4 че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията

5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

6 че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, повечето от които и досега са живи, а някои починаха,

7 че после се яви на Яков, а след това на всичките апостоли;

8 а най-накрая от всички се яви и на мен, като на някой изверг.

9 Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква.

10 Но с Божията благодат съм, каквото съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях – не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен.

11 И така, било аз или те, ние така проповядваме, и вие така повярвахте.

12 Но ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как някои между вас казват, че няма възкресение на мъртвите?

13 Ако няма възкресение на мъртвите, тогава и Христос не е бил възкресен.

14 А ако Христос не е бил възкресен, тогава нашата проповед е празна и вашата вяра също е празна.

15 При това, ние се намираме в положение на Божии лъжесвидетели, защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Христос, когото Той няма да е възкресил, ако мъртвите наистина не се възкресяват.

16 Защото, ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен;

17 а ако Христос не е бил възкресен, вашата вяра е суетна; вие сте още в греховете си.

18 Тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали.

19 Ако се надяваме на Христос само в този живот, то от всичките хора ние сме най-окаяните.

20 Но сега Христос е възкресен от мъртвите и стана първият плод от починалите.

21 Понеже, както чрез един човек дойде смъртта, така чрез един Човек дойде възкресението на мъртвите.

22 Защото, както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят.

23 Но всеки на своя ред: Христос – първият плод; а после тези, които са Христови – при Неговото пришествие.

24 Тогава ще бъде краят, когато Той предаде царството на Бога и Отца, когато унищожи всяко началство и всяка власт и сила,

25 защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си.

26 Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта.

27 Защото Бог „е покорил всичко под краката Му“. Но когато казва, че всичко е покорено, ясно е, че се изключва Този, който Му е покорил всичко.

28 А когато всичко Му бъде покорено, тогава и Самият Син ще се покори на Този, който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко.

29 Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо тогава се кръщават заради тях?

30 Защо и ние се излагаме на опасност всеки час?

31 Братя, с похвалата заради вас, която имам в Христос Иисус, нашия Господ, аз всеки ден умирам.

32 Ако, по човешки казано, аз съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползва? Ако мъртвите не се възкресяват, тогава „нека ядем и пием, защото утре ще умрем.“

33 Не се мамете. Лошите приятели покваряват добрите нрави.

34 Събудете се за правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да се засрамите.

35 Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло идват?

36 Глупако! Това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, пшенично или някое друго,

38 а Бог му дава тяло, каквото е искал, и на всяко семе – негово собствено тяло.

39 Всяка плът не е еднаква; а една е плътта на хората, а друга – плътта на животните, друга – на птиците и друга – на рибите.

40 И има небесни тела и земни тела. Но блясъкът на небесните е един, а на земните – друг;

41 един е блясъкът на слънцето, друг – блясъкът на луната и друг – блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясък.

42 Така е и възкресението на мъртвите. Сее се в тление, възкръсва в нетление;

43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Има одушевено тяло, има и духовно тяло.

45 Така е и писано: „Първият човек, Адам, стана жива душа“, последният Адам стана животворящ дух.

46 Обаче не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

47 Първият човек е от земята – пръстен; вторият Човек е от небето.

48 Какъвто е пръстеният, такива са и пръстените; и какъвто е Небесният, такива са и небесните.

49 И както сме се облекли в образа на пръстения, така ще се облечем и в образа на Небесния.

50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

51 Ето, казвам ви една тайна: не всички ще починем, но всички ще се изменим

52 в един миг, в мигване на око, при последната тръба; защото тръбата ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

53 Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното – да се облече в безсмъртие.

54 А когато това тленното се облече в нетление и това смъртното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне написаното слово: „Погълната беше смъртта победоносно.“

55 „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“

56 Но жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът;

57 но благодарение да бъде на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Иисус Христос!

58 Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилствайте винаги в Господното дело, като знаете, че в Господа вашият труд не е напразен.