1 След това Иисус влезе в Ерихон и минаваше през града.

2 И ето, един човек на име Закхей, който беше началник на бирниците и беше богат,

3 искаше да види Иисус кой е, но не можеше поради множеството, защото беше малък на ръст.

4 И се завтече напред и се покачи на една смокиня, за да Го види; защото щеше да мине през онзи път.

5 Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна у дома ти.

6 И той побърза да слезе и Го прие с радост.

7 И като видяха това, всички негодуваха, казвайки: При грешен човек влезе да отседне.

8 А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето давам половината от имота си на бедните и ако някак съм ограбил някого несправедливо, му връщам четворно.

9 И Иисус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е син на Авраам.

10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси изгубеното.

11 И като слушаха това, Той прибави и още една притча, защото беше близо до Ерусалим и защото те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царство и да се върне.

13 И като повика десет от слугите си, им даде десет мнаси; и им каза: Търгувайте, докато дойда. 14 Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Ние не искаме този да царува над нас.

15 А като получи царството и се върна, заповяда да му повикат онези слуги, на които беше дал парите, за да узнае кой какво е припечелил чрез търгуване.

16 Дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

17 И той му каза: Хубаво, добри слуго! Понеже се показа верен в твърде малкото, имай власт над десет града.

18 Дойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

19 И на него каза: Бъди и ти над пет града.

20 Дойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа,

21 защото се боях от теб, понеже си строг човек: взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

22 Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който взимам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;

23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата? 24 И каза на присъстващите: Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси! 25 Казаха му: Господарю, той има вече десет мнаси!

26 Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

27 А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, ги доведете тук и ги посечете пред мен.

28 И като каза това, Иисус продължи напред, изкачвайки се за Ерусалим.

29 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, изпрати двама от учениците, като им каза:

30 Идете в селото, което е срещу вас, където, като влизате, ще намерите едно магаренце вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? – кажете така: На Господа трябва.

32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.

33 И като отвързаха магаренцето, стопаните му им рекоха: Защо отвързвате магаренцето?

34 А те казаха: На Господа трябва.

35 И го докараха при Иисус и като наметнаха дрехите си на магаренцето, качиха Иисус.

36 И Той като минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя.

37 И когато вече се приближаваше до превала на Елеонския хълм, цялото множество ученици започнаха да се радват и със силен глас да славят Бога за всичките чудеса, които бяха видели, казвайки:

38 Благословен Царят, който иде в Господното Име! Мир на небето и слава във висините!

39 А някои от фарисеите сред множеството Му казаха: Учителю, смъмри учениците Си!

40 И Той в отговор каза: Казвам ви, че ако тези млъкнат, то камъните ще извикат.

41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

42 Да беше знаел ти, да, и ти, поне в този (твой) ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти.

43 Защото ще дойдат върху теб дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около теб, ще те обсадят, ще те притеснят отвред

44 и ще сравнят със земята и теб, и децата ти в теб, и няма да оставят в теб камък върху камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

45 И като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, като им казваше:

46 Писано е: „И домът Ми ще бъде молитвен дом“; а вие го направихте „разбойнически вертеп“. 47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят,

48 но не намираха какво да направят, понеже целият народ се беше прилепил към Него да Го слуша.