Марк 10:47–52

46 След това дойдоха в Ерихон. И когато Той излизаше от Ерихон с учениците Си и с едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, който беше сляп, седеше край пътя и просеше. 47 И когато чу, че това е Иисус Назарянинът, започна да вика, като казваше: Иисусе, Сине Давидов, смили се над мен! 48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен! 49 И така, Иисус се спря и каза: Повикайте го. Повикаха слепия и му казаха: Дерзай, стани, вика те. 50 И той хвърли дрехата си и скочи, и дойде при Иисус. 51 А Иисус заговори и му каза: Какво искаш да ти направя? Слепият Му каза: Равуни, да прогледна! 52 А Иисус му каза: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледна и Го последва по пътя.

Марк 11

1 И когато дойдоха близо до Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, Той изпрати двама от учениците Си и им каза: 2 Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано магаренце, което нито един човек още не е възсядал. Отвържете го и го докарайте. 3 И ако някой ви каже: Защо правите това?, кажете: На Господа трябва; и той веднага ще го прати тук. 4 И така, те отидоха и намериха едно магаренце вързано до вратата, вън край пътя, и го отвързаха. 5 А някои от стоящите там им казаха: Какво правите, че отвързвате магаренцето? 6 А те им отговориха, както беше заръчал Иисус; и те ги оставиха. 7 И докараха магаренцето при Иисус и метнаха дрехите си върху него, и Той го възседна. 8 И мнозина постилаха дрехите си по пътя, а други – клони, като ги сечаха от полята. 9 И тези, които вървяха отпред, и онези, които идваха отзад, викаха: Осанна! Благословен, който иде в Господното Име! 10 Благословено царството на баща ни Давид, (което иде в Господното Име)! Осанна във висините! 11 И Иисус влезе в Ерусалим, в храма; и като разгледа всичко, понеже вече се беше свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня. 13 И като видя отдалеч една разлистена смокиня, отиде, за да намери нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, освен листа, защото не беше време за смокини. 14 И Той й каза: Отсега нататък никой да не яде плод от теб до века! И учениците Му чуха това.

15 И дойдоха в Ерусалим. А Иисус, като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма; и преобърна масите на онези, които обменяха пари, и пейките на онези, които продаваха гълъбите. 16 И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма. 17 И поучаваше, като им говореше: Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом на всичките народи“, а вие го направихте „разбойнически вертеп“? 18 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин да Го погубят, понеже се бояха от Него, защото цялото множество се чудеше на учението Му. 19 А когато се мръкна, Той излезе вън от града.

20 И така, като минаваха на сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до корен. 21 И Петър си спомни и Му каза: Равви, виж – смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала. 22 А Иисус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога. 23 Истина ви казвам: който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето! — и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му се сбъдне, каквото и да каже. 24 Затова ви казвам: за всичко, което поискате в молитва, вярвайте, че го получавате, и ще ви се сбъдне. 25 И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, който е на небесата, вашите прегрешения. 26 (Но ако вие не прощавате, то и вашият Отец, който е на небесата, няма да прости вашите прегрешения.)

27 И пак дойдоха в Ерусалим. И когато ходеше в храма, при Него дойдоха главните свещеници, книжниците и старейшините и Му казаха: 28 С каква власт правиш това? И кой Ти е дал тази власт да правиш това? 29 Иисус им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос. Отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това. 30 Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? Отговорете Ми. 31 А те разискваха помежду си, като казваха: Ако кажем: От небето; ще каже: Тогава защо не го повярвахте? 32 Но да кажем ли: От хората? А се бояха от множеството, защото всички считаха, че Йоан наистина беше пророк. 33 И така, в отговор на Иисус казаха: Не знаем. А Иисус им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя това.