Послание към римляните, глава 9

1 Казвам истината в Христос, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мен в Светия Дух,

2 че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

3 Защото аз самият бих желал да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът;

4 които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията;

5 чиито са и отците и от които по плът се роди Христос, който е над всичко, Бог, благословен до века. Амин.

6 Обаче не е така, като че Божието слово се е провалило; защото не всички, които са от Израил, са Израил,

7 нито всички са деца, понеже са Авраамово потомство, а „по Исаак ще се нарече твоето потомство.“

8 Значи не децата, родени по плът, са Божии деца, а децата, родени според обещанието, се считат за потомство.

9 Защото това е думата на обещанието: „Ще дойда по това време и Сара ще има син.“

10 И не само това, но когато и Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак,

11 макар че близнаците още не бяха родени и още не бяха сторили нищо добро или зло, но за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава,

12 є се каза: „По-големият ще слугува на по-малкия“;

13 както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих.“

14 Какво да кажем тогава? Има ли неправда у Бога? Да не бъде!

15 Защото Той казва на Мойсей: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“

16 И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, който показва милост.

17 Защото Писанието казва на фараона: „Именно затова те издигнах, за да покажа в теб силата Си и да се възвести Името Ми по целия свят.“

18 И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска, закоравява.

19 Тогава ти ще кажеш: А защо още обвинява? Защото кой е устоял на волята Му? 20 Но, о, човече, кой си ти, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така?

21 Или грънчарят няма ли власт над глината, от една и съща буца да направи един съд за почтена употреба, а друг – за непочтена употреба?

22 Но какво от това, ако Бог, искайки да покаже гнева Си и да изяви силата Си, е търпял с голямо дълготърпение съдовете на гнева, приготвени за погибел,

23 и това е, за да изяви богатството на Своята слава върху съдовете на милостта, които Той е приготвил отпреди за слава –

24 нас, които призова не само измежду юдеите, а и измежду езичниците?

25 Както казва и в Осия: „Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – тази, която не беше възлюбена“;

26 „И на същото място, където им се каза: Не сте Мой народ; там ще се нарекат синове на живия Бог.“

27 А Исая вика за Израил: „Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси;

28 защото Господ ще изпълни на земята казаното (по правда) от Него, като го извърши и завърши бързо.“

29 И както Исая е казал по-преди: „Ако Господ на Войнствата не ни беше оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомора бихме се оприличили.“

30 Какво да кажем тогава? Това, че народи, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;

31 а Израил, който търсеше закона на правдата, не стигна до закона.

32 Защо? Защото не го търсиха чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха в камъка за препъване,

33 както е писано: „Ето, полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън (или: препънка, повод за грях); и който вярва в Него, няма да се посрами.“

Послание към римляните, глава 10

1 Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога за Израил е те да бъдат спасени.

2 Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според познаването.

3 Понеже, като не познаваха Божията правда и като искаха да установят своята собствена, не се покориха на Божията правда.

4 Защото Христос е краят на закона за правда на всеки, който вярва.

5 Защото Мойсей пише за правдата, която е от закона: „ако човек прави това, ще живее чрез него.“

6 Но правдата от вяра говори така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се изкачи на небето?“ – тоест да доведе Христос долу;

7 или: „Кой ще слезе в бездната?“ – тоест да изведе Христос горе от мъртвите?

8 Но какво казва тя? Казва, че „думата е близо при теб, в устата ти и в сърцето ти“ – тоест думата на вярата, която проповядваме.

9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.

10 Защото със сърце се вярва за оправдание, и с уста се прави изповед за спасение. 11 Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.“

12 Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото един и същ е Господ над всички, богат към всички, които Го призовават.

13 Защото „всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси.“

14 Как обаче ще призоват Този, в когото не са повярвали? А как ще повярват в Този, когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?

15 И как ще проповядват, ако не са изпратени? Както е писано: „Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто!“

16 Но не всички се подчиниха на благовестието; защото Исая казва: „Господи, кой е повярвал на онова, което е чул от нас?“

17 И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово.

18 Но аз казвам: Те не са ли чули? Разбира се, чули са: „По цялата земя се разнесе гласът им и думите им – до краищата на вселената.“

19 Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Първо Мойсей казва: „Аз ще ви раздразня до ревнуване с тези, които не са народ; с народ неразбран ще ви разгневя.“ 20 А Исая смело казва: „Намерен бях от онези, които не Ме търсеха; явен станах на тези, които не питаха за Мен.“

21 А за Израил казва: „Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен и опак.“