Вашата оценка
0 точки от тестове до тук



Тест 30 Римляни 14,15 глава

кликнете тук за помощна информация »

1. Позволява ли Божието слово на християнина да яде всичко?
2. В кой ден Божието слово постановява християнинът да не работи?
3. Какво значи християнинът да не «съди» друг християнин?
4. Кой е блажен християнин според този текст?
5. Поради каква мотивация християните трябва да се приемат един друг със своите слабости?
6. Само кой има право да наставлява християните?
7. Как апостолите са убедили езичниците в правилноста на благовестието?
8. Колко трябва да даряват християните в църквата?
9. Кои са тези «Христови църкви», за които говори апостол Павел?
10. Коя е «тайната», която се е явила сега?

ПОМОЩНА ИНФОРМАЦИЯ

ПОСЛАНИЕ КЪМ РИМЛЯНИТЕ


глава 14


1 Приемайте слабия във вярата, но не за да спорите за мнения.

2 Един вярва, че може да яде всичко, а слабият във вярата яде само зеленчук.

3 Който яде, да не презира този, който не яде, и който не яде, да не съди този, който яде, защото Бог го е приел.

4 Кой си ти, за да съдиш чужд слуга? Пред своя собствен господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.

5 Някой уважава един ден повече от друг ден, а друг човек уважава всеки ден. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.

6 Който пази деня, за Господа го пази, (а който не пази деня, за Господа не го пази). Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога, и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.

7 Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си.

8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем и ако умираме, за Господа умираме. И така, дали живеем, или умираме, на Господа сме.

9 Защото Христос затова умря и възкръсна, и оживя отново, за да владее и над мъртвите, и над живите.

10 Но ти защо съдиш своя брат? Или пък ти защо презираш своя брат? Понеже ние всички ще застанем пред Христовото съдилище.

11 Защото е писано: „Жив съм Аз, казва Господ, пред Мен ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога.“

12 И така, всеки от нас ще отговаря за себе си пред Бога.

13 Затова, нека вече не се съдим един друг а по-добре да съдим така – никой да не поставя спънка или съблазън (или: повод за грях) пред брат си.

14 Зная и съм уверен в Господ Иисус, че нищо не е само по себе си нечисто; само за този, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто.

15 Защото, ако брат ти се наскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш според любовта. Не погубвай с яденето си онзи, за когото е умрял Христос.

16 И така, не оставяйте да се хули вашето добро.

17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда и мир, и радост в Светия Дух.

18 Понеже, който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от хората.

19 И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно изграждане.

20 Не унищожавай Божието дело заради ядене. Всичко наистина е чисто, но е зло за човека, който яде със съблазън.

21 Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да направиш нещо, чрез което брат ти се спъва (или се съблазнява§или: се подвежда към грях§, или отслабва).

22 Имаш ли вяра? Имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

23 А онзи, който се съмнява, когато яде, е осъден, защото не яде от вяра; а всичко, което не става от вяра, е грях.

 

Послание към римляните, глава 15


1 Обаче ние, силните, сме длъжни да носим слабостите на слабите и да не угаждаме на себе си.

2 Нека всеки от нас да угажда на ближния си за негово добро, за изграждането му.

3 Понеже и Христос не угоди на Себе Си, а както е писано: „Укорите на онези, които укоряваха Теб, паднаха върху Мен.“

4 Защото всичко, което е било писано отпреди, е било писано за наше поучение, за да можем ние чрез търпението и утехата на Писанията да имаме надежда.

5 И нека Бог на търпението и на утехата ви даде да бъдете единомислени помежду си според Христос Иисус,

6 така че с един ум и една уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Иисус Христос.

7 Затова, приемайте се един друг, както и Христос ни прие, за Божията слава.

8 И аз казвам, че Иисус Христос стана Служител на обрязаните заради Божията истина, за да утвърди обещанията, дадени на бащите,

9 и заради това, народите да прославят Бога за милостта Му, както е писано: „Затова ще Те хваля между народите и Името Ти ще възпея.“

10 И пак казва: „Ликувайте, народи, с Неговия народ!“

11 И пак: „Хвалете Господа, всички народи! Да Го славословят всички народи!“

12 И пак Исая казва: „Ще бъде Есеевият корен; и Този, който ще се издигне да владее над народите, на Него ще се надяват народите.“

13 И нека Бог на надеждата ви изпълни с всякаква радост и мир във вярата, така че да се преумножава надеждата ви чрез силата на Светия Дух.

14 И аз самият съм уверен за вас, братя мои, че сами вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко познание и че можете да се наставлявате един друг.

15 Но ви писах по-дръзко, за да ви напомня поради дадената ми от Бога благодат

16 да бъда служител на Иисус Христос между езичниците, като свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Светия Дух.

17 И така, колкото за това, което се отнася до Бога, аз имам за какво да се похваля в Христос Иисус.

18 Защото не бих се осмелил да говоря за нещо, освен онова, което Христос е извършил чрез мен, за да приведе езичниците в покорност – чрез слово и дело,

19 със силата на знамения и чудеса, със силата на Божия Дух, така че от Ерусалим и около него, чак до Илирик, аз изцяло съм проповядвал благовестието на Христос.

20 Но имах за цел да проповядвам благовестието не там, където вече беше известно Името на Христос, за да не би да градя на чужда основа;

21 а както е писано: „Онези ще видят, на които не се е възвестило за Него, и онези ще разберат, които не са чули.“

22 Това ме е възпирало много пъти да дойда при вас.

23 Но сега, като нямам вече място за моето работене в тези области, и понеже от много години копнея да дойда при вас,

24 отивайки в Испания ще дойда; защото се надявам да ви видя, като минавам, и вие да ме изпратите за там, след като се насладя донякъде на общуването с вас.

25 А сега отивам в Ерусалим, за да послужа на светиите.

26 Защото от Македония и Ахая благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим.

27 Благоволиха наистина, но са им и длъжници, защото, ако езичниците станаха участници заедно с тях в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните. 28 И така, като свърша това и като им запечатам този плод, ще мина през вас за Испания.

29 И зная, че когато дойда при вас, ще дойда с изобилно благословение от (благовестието на) Христос.

30 Но аз ви моля, братя, чрез Господ Иисус Христос и чрез любовта на Духа да се борите с мен с молитви към Бога за мен,

31 за да се избавя от непокорните на вярата в Юдея и моята служба за Ерусалим да бъде благоприятна на светиите,

32 и с Божията воля да дойда при вас радостен и да си почина между вас.

33 А Бог на мира да бъде с всички вас. Амин.


Новини
Препоръчваме да прочетете
статии по актуални теми и събития
Библейски тестове
реши тестове, събери точки, спечели книги