Вашата оценка 3.00 от 1 гласа
0 точки от тестове до тук



Тест 47, Битие 6:5-9:17

кликнете тук за помощна информация »

1. Защо се е умножавала злината по земята?
2. Защо Господ се е разкаял, че е създал човека?
3. Защо Ной е намерил благоволение пред Бога?
4. Колко години Ной е строил ковчега?
5. Защо Бог е видял Ной праведен в това поколение?
6. Откъде е дошла водата, която е заляла земята?
7. Кой е затворил вратата на ковчега?
8. Каква територия е покрила водата?
9. По какво Ной е разбрал, че потопът престава?
10. Какво символизира дъгата до днес?

ПОМОЩНА ИНФОРМАЦИЯ

Битие 6:5 – 9:17 гл. 6, ст. 5 И ГОСПОД видя, че се умножаваше злината на човека по земята и че всичките въображения на мислите на сърцето му бяха само зло цял ден. 6 И ГОСПОД се разкая, че беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си. 7 И ГОСПОД каза: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох — от човек до добитък, до пълзящи и до небесни птици — понеже се разкаях, че ги направих. 8 А Ной намери благоволение пред ГОСПОДА. 9 Ето родословието на Ной: Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; Ной ходеше по Бога. 10 И Ной роди трима сина: Сим, Хам и Яфет. 11 И земята се поквари пред Бога, земята се напълни с насилие. 12 И Бог видя земята, и ето, тя беше покварена, защото всяка плът беше покварила пътя си на земята. 13 И Бог каза на Ной: Краят на всяка плът дойде пред Мен, защото земята се напълни с насилие чрез тях; и ето, ще ги изтребя заедно със земята! 14 Направи си ковчег от гоферово дърво; да направиш в ковчега стаи и да го измажеш отвътре и отвън със смола. 15 Направи го така: дължината на ковчега да бъде триста лакътя, ширината му — петдесет лакътя, а височината му — тридесет лакътя. 16 Прозорец направи на ковчега, като го изкараш един лакът нагоре, а вратата на ковчега постави отстрани; направи го с долен, среден и горен етаж. 17 И ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка плът, която има в себе си жизнено дихание; всичко, което се намира на земята, ще измре. 18 Но с теб ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и жените на синовете ти с теб. 19 И от всяко живо същество, от всяка плът да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да опазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат. 20 От птиците според вида им, от добитъка според вида му, и от всички пълзящи земни животни според вида им — по две от всички да влязат при теб, за да им опазиш живота. 21 А ти вземи всякаква храна, която се яде, и я събери при себе си, за да послужи за храна на теб и на тях. 22 И Ной извърши всичко; както му заповяда Бог, така направи. гл. 7, ст. 1 Тогава ГОСПОД каза на Ной: Влез ти и целия ти дом в ковчега, защото теб видях праведен пред Мен в това поколение. 2 Вземи си по седем от всички чисти животни — мъжко и женското му; а от нечистите животни по две — мъжко и женското му; 3 също и от небесните птици по седем — мъжко и женско; за да опазиш от тях потомство по лицето на цялата земя. 4 Защото още седем дни, и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи и ще изтребя от лицето на земята всичко, което съществува, което съм сътворил. 5 И Ной направи според всичко, което му заповяда ГОСПОД. 6 А Ной беше на шестстотин години, когато стана на земята потопът от водата. 7 И поради водите на потопа Ной, синовете му, жена му и жените на синовете му с него влязоха в ковчега. 8 От чистите животни и от нечистите животни, и от птиците, и от всичко, което се движи по земята, 9 влязоха две по две в ковчега при Ной, мъжко и женско, както Бог заповяда на Ной. 10 И след седем дни водите на потопа заляха земята. 11 В шестстотната година от живота на Ной, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в този ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните прозорци се отвориха. 12 И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи. 13 В същия този ден влязоха в ковчега Ной и синовете на Ной, Сим, Хам и Яфет, и жената на Ной, и с тях трите жени на синовете му — 14 те и всичките животни според вида им, и всичкият добитък според вида му, и всички пълзящи животни, които пълзят по земята, според вида им, и всичките птици според вида им, всяка птица и всяко пернато. 15 Две по две от всяка плът, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ной. 16 И които влязоха, мъжко и женско от всяка плът, влязоха, както Бог му беше заповядал; и ГОСПОД затвори след него. 17 Четиридесет дни трая потопът на земята. И водите придойдоха и подеха ковчега, и той се повдигна над земята. 18 Водите се усилваха и прииждаха много на земята и ковчегът се носеше по повърхността на водите. 19 Водите се усилваха твърде много на земята, така че се покриха всичките високи планини, намиращи се под цялото небе. 20 Петнадесет лакътя над тях се издигнаха водите и планините се покриха. 21 И всяка плът, която се движеше по земята, умря — птици, добитък, зверове, всички пълзящи животни, които пълзят по земята, и всеки човек. 22 От всичко, което беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря. 23 Всичко, съществуващо, което беше по лицето на земята, се изтреби — от човек до добитък, до пълзящи животни и небесни птици — изтребиха се от земята. Останаха само Ной и онези, които бяха с него в ковчега. 24 А водите се задържаха по земята сто и петдесет дни. гл. 8, ст. 1 Тогава Бог си спомни за Ной и за всичките животни и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега. И Бог направи вятър да мине по земята, и водите престанаха. 2 И изворите на бездната и небесните прозорци се затвориха, и дъждът от небето спря. 3 Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха. 4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини. 5 И водите намаляваха непрестанно до десетия месец и в десетия месец, на първия ден от месеца, върховете на планините се показаха. 6 И след четиридесет дни Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил, 7 и изпрати гарвана, който, като излезе, летеше насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха. 8 И изпрати от себе си и гълъба, за да види дали са намалели водите по лицето на земята. 9 Но гълъбът се върна при него в ковчега, понеже не намери почивка за краката си, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той простря ръката си и го взе, и го внесе при себе си в ковчега. 10 И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега. 11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята. 12 След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него. 13 В шестстотин и първата година на живота на Ной, в първия месец, на първия ден от месеца, водата пресъхна на земята; и Ной вдигна покрива на ковчега и погледна, и ето, повърхността на земята беше изсъхнала. 14 А във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца земята изсъхна. 15 Тогава Бог говори на Ной и каза: 16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените на синовете ти с теб. 17 Изведи със себе си всичко живо от всяка плът, което е с теб — птици, добитък и всичките пълзящи животни, които пълзят по земята — за да се размножават изобилно по земята, да се плодят и да се умножават по земята. 18 И Ной излезе, и с него синовете му, жена му и жените на синовете му. 19 И всичките животни, всичките пълзящи животни, всичките птици, всичко, което се движи по земята, според видовете си, излязоха от ковчега. 20 И Ной издигна олтар на ГОСПОДА и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и принесе всеизгаряния на олтара. 21 И ГОСПОД помириса благоухание на умилостивение и ГОСПОД каза в сърцето Си: Няма да проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, и няма вече друг път да поразя всичко живо, както направих. 22 Докато съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат. гл. 9, ст. 1 И Бог благослови Ной и синовете му и им каза: Бъдете плодовити, умножавайте се и напълнете земята! 2 Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички небесни птици; те с всичко, което пълзи по земята, и с всички морски риби са предадени в ръцете ви. 3 Всичко, което се движи и живее, ще ви бъде за храна; давам ви всичко, също както зелената трева. 4 Месо обаче с живота му, тоест с кръвта му, да не ядете. 5 А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от ръката на човека, от ръката на всеки негов брат ще изискам живота на човека. 6 Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Божия образ направи Бог човека. 7 А вие бъдете плодовити и се множете, разпространявайте се по земята и се умножавайте по нея. 8 После Бог говори на Ной и на синовете му с него и каза: 9 Ето, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви след вас, 10 и с всичко живо, което е с вас — птиците, добитъка и всичките земни животни, които са с вас — с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега. 11 Поставям завета Си с вас, че няма вече да се изтреби всяка плът от водите на потопа и няма вече да настане потоп да опустоши земята. 12 И Бог каза: Ето знакът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мен и вас, и всяко живо същество, което е с вас: 13 поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде знак на завета между Мен и земята. 14 Когато докарам облака на земята, дъгата ще се яви в облака, 15 и ще си спомня завета Си, който е между Мен и вас, и всяко живо същество от всяка плът, и водите няма вече да станат потоп, за да изтребят всяка плът. 16 Дъгата ще бъде в облака и ще я гледам, за да помня вечния завет между Бога и всяко живо същество от всяка плът, което е на земята. 17 И Бог каза на Ной: Това е белегът на завета, който поставих между Мен и всяка плът, която е на земята.


Новини
Препоръчваме да прочетете
статии по актуални теми и събития
Библейски тестове
реши тестове, събери точки, спечели книги