Зове овцете си по име

"Нашето отношение към Христос не може да бъде друго, освен творческо и непрестанно ново, обновяващо се, изненадващо - като душата на дете. Творчеството е винаги движение по пътя, динамика, приемането на нови неща, оличностяването им, изпълването на самия теб с все повече живот, хора, отношения, свят. Творчеството е непрестанна промяна в самия теб именно защото приемаш все повече живот, хора, отношения, свят. Творчеството е да подадеш ръка на падналия, да не отвърнеш на злото със зло, да обикнеш - поне мъничко - врага си, с една дума - да се бориш непрестанно с вехтия човек в себе
си."
"Ние не само сме сътворени по образа на нашия Творец. Призвани
сме от Него към обожание - теосис. Ние се доближаваме към Твореца
единствено като творци. Творци на Неговата воля, творци на всеки един
миг от живота си. Днес ние и на творчеството сме придали някакъв
трафаретен, шаблонен смисъл. Творчеството не се състои единствено в това да пишеш книги книги или да рисуваш картини, или да правиш филми. Не. Творчеството е непрестанното претворяване на едно нещо в друго, по-добро - болестта в здраве, тъгата в радост, мрака в светлина, невидимото във видимо, злото в добро, омразата в любов. Всяко издигане нагоре е творчество, а липсата на творчество неизбежно
свлича надолу. Самата Литургия е творчество и ни учи на творчество,
защото по молитвите на целия Божи народ Светият Дух претворява
хляба и виното в тяло и кръв на Христос. Както ужасът, страхът,
нещастието, когато са поставени в ръцете на Христос, се претворяват в
Негова воля, в Божий промисъл, в Божие изпитание за нас и тяхното
смъртоносно жило е изтръгнато."’

зове овцете си по име, християнска литература, теодора димова, християнски книги, публицистика теодора димова, сборници есета теодора димова, книги на теодора димова