Прошка

Автор: Здравко Ненов

… и бъдете благи един към друг, милостиви; прощавайте си един на друг, също както и Бог в Христос е простил на вас. (Ефесяни 4:32)

Веднъж един овчар от селото, в което живея, ми разказа как, като си седял и доял една овца, кочът го издебнал, засилил се и с всички сили го блъснал в гърба. Съборил го, разлял млякото, цяло щастие било, че не му счупил гръбнака. На човека му причерняло пред очите от ярост и се заоглеждал за нож, но нямало. После се тюхкаше, ех, да бях намерил нож, ей сега щях да го окача на куката! Само тази случайност спасила живота на коча.

Колко често и ние си казваме така. Това е естествената човешка реакция. Тя има и далеч по-прикрити и изфинени форми. Например, добре, прощавам ти, но вече не искам да имам нищо общо с теб. Или, добре, прощавам ти, но ти ужасно ме нарани и оттук нататък цял живот ще страдам безутешно по твоя вина. Разбира се, когато става дума да ни се прости на нас, очакваме друго. Какво ли щеше да стане с нас, ако Бог ни прощаваше по този начин? Апостол Павел поставя Божията прошка като мащаб за начина, по който ние трябва да се отнасяме един към друг.

Когато поставим Христос за еталон в нашия живот, изпадаме в големи трудности. Неговият характер е несравним с нашия, съответно и начинът, по който е постъпвал във всяка една ситуация. Той е бил самият Бог, въплътен в човек. Ако някой иска да разбере какъв е Бог, трябва да разгледа характера на Христос. Чудесата, които е извършил, потвърждават това. Той никога не е казал нито една лъжа. Никога не е проявил егоизъм, завист или злоба. Въпреки това водачите на Неговия народ са Го отхвърлили и са организирали убийството Му. Римският съдия ясно заявява, че не вижда никаква вина в Него, но въпреки това Го осъжда на смърт. А тази смърт, разпъването на кръст, е много страшна. Ние, съвременните хора, трудно можем да си я представим. Освен физическото мъчение Той е бил подложен и на ужасен публичен позор. И не само е понесъл тази чудовищна несправедливост, но дори се е молил Бог да прости на палачите Му. А всъщност е изтърпял всичко това, за да може да прости на нас – истинските виновници за цялото Му страдание. Ако не бяха греховете на всички нас, Христос нямаше да страда, нямаше да трябва да жертва живота “живота Си. Но има и нещо още по-изумително. След като ни прости греховете, Бог ни приема за Свои деца заедно с Христос. Ние ставаме граждани на Неговото царство.

Колкото повече размишляваме за Божията прошка, толкова по-лесно ще ни става да прощаваме на ближните си. Съзнанието, колко много е простено на самите нас, променя коренно отношението ни към другите хора. И така, когато следващия път някой ни фрасне в гърба, нека, докато се оглеждаме за нож, да си спомним за Христос. Това поставя нещата в съвсем друга светлина.
Новини
Препоръчваме да прочетете
статии по актуални теми и събития
Библейски тестове
реши тестове, събери точки, спечели книги