Мартин Лутер

Мартин Лутер е роден през 1483 г. в Айслебен. През 1507 г. е ръкоположен за свещеник. В 1512 г. става доктор по теология във Витенберг.

През 1515 г. папата дава на Алберт, епископ от Бранденбург, правото да съдейства за специална продажба на индулгенции в Германия. Епископът назначава за техен продавач, свещеникът Йохан Тецел. Много енориаши на Лутер отиват да пазаруват от Тецел, тогава той се обръща към тях със следното: "Голяма грешка е да се учи и да се вярва, че папските индулгенции ще ви освободят от вашите грехове. Опрощението на греховете не може да се купи с пари." 

По същото време е и празнуването на "Вси светии" в църквата на замъка. Лутер написва прочутите си 95 тезиси, които на 31 октомври 1517 г. заковава на вратата на църквата във Витенберг. Тезисите не са насочени срещу злоупотребата с индулгенции практикувана от Тецел и подобни на нему. Лутеровите тезиси, неочаквано за самия него предизвикват голям обществен интерес.
В 1518 г. заради тях на Лутер е повдигнато обвинение в Рим . На разпит, проведен от кардиналският легат Кайетан ди Вио през октомври 1518 г.  в Аугсбург, той отказва да се отрече от тезисите си.

Близо една година по-късно, през юли 1519 г. в замъка Плейсинбург в Лайпциг се провежда дебат, чиято цел е да да се обсъдят ученията на Лутер. Дебатът кара папа Лъв X да заплаши Лутер с отлъчване от католическата църква в неговата папска була от юни 1520 г. На 10 декември 1520 г. тържествено изгаря папската була за осъждането му. Скоро след този акт на неподчинение Лутер е анатемосан от папа Лъв X. Лайпциският дебат става повод Лутер да напише три важни трактата:
"Към християнската аристокрация на немската нация за оздравяване на християнското съсловие”, "За вавилонския плен на Църквата" и "За свободата на един християнски човек" Чрез тези три заглавия той спечелва по-голямата част от немския народ на своя страна.

През април 1521 г. Мартин Лутер е извикан пред парламента във Вормс. Защитата на Лутер е блестяща, той не се отказва от съчиненията си и не признава съда на католическата църква. Поради неподчинението, императорът Карл V издава едикт, с който осъжда Лутер. Лутер е поставен извън закона. Получава убежище от курфюрстът (имперски княз) на Саксония Фридрих Мъдри, който му спасява живота и му дава възможността да продължи да пише. В замъка Вартбург, където бива скрит Мартин Лутер прави превода на Новия завет, който в 1522 г. се появява в печатен вид, а през 1534 г. е допълнен и от превода на Стария завет. Написаното от него и преводите на Библията които прави съществено са допринесли за разпространението и налагането на всеобщ немски литературен език.

По време на престоя си в този замък на много места се образуват лутерански общини.  Хората започват да наричат себе си и църкви с неговото име, но Лутер ги моли следното: "Дълбоко ви се моля. Използвайте името християнин, а не лутеран."
През 1521 г. Лутер написва трактата "За монашеската клетва", в който критикува клетвата за безбрачие /целибат/ и подканва монаси и монахини, да се отрекат от клетвата, да напуснат манастири и параклиси и да създадат семейства. Това се случва, а през 1525 г. Лутер се жени за Катерин фон Бора, бивша монахиня.

Мартин Лутер твърдо вярва, че Писанията имат върховен авторитет  относно всички проблеми на вярата. Той вярва, че онова, което казва Библията, стои по-високо от папските изявления, от декретите на на църковните събори или произведенията на на църковните отци. Също счита, че Божието Слово е върховно и спрямо човешкия разум. Всичко това обаче не съвпада с убежденията на някои други църковни водачи, които също искат да реформират църквата. Един от тях е Улрих Цвингли. Лутер и Цвингли провеждат тридневен дебат в който не стигат до съгласие.

На 25 юни 1530 г. в малката църква в Аугсбург  се събират всички лутерански принцове и подписват документа известен като "Аугсбургска изповед", състоящ се от 28 члена, изписан на немски и латински, въпреки че знаят, че могат да бъдат поставени под имперска забрана, както и самият Лутер. Реакцията спрямо лутеранската изповед е различна. Някои католически принцове осъждат изповедтта като еретична. Други признават че са били заблудени за лутеранското учение и мислят че в по-голямата си част изповедтта е правилна.  Имераторът нарежда тя да бъде опровергана от католическото духовенство.
До Рождество Христово през 1536 г. Лутер подготвя 22 члена в които свидетелства за своята вяра и учение. Курфюрст Йохан е възхитен от тях и казва на Лутер, че е готов да ги защити пред общия събор в Шмалкалд. Те са подписани и от водещите теолози във Витенберг и стават известни като "Шмалкалдските членове".

Лутер твърдо вярва, че Божието Слово е безпогрешно и оправданието чрез вяра в Исус Христос е най-главното учение на Библията.

През 1539 г. Лутер написва "За съборите и църквите” където представя своето понятие за църква. Той не отрича възможността за спасение на римокатолическите християни в рамките на една църква, ръководена от папата, но посочва произхода на църквата във Словото и Светото причастие, без човешки добавки.

Мартин Лутер е автор на книгите "Малкият катехизис" и "Големият катехизис”. Те се превръщат в учебници по християнство за милиони хора по целия свят.

Неговата основана на Божието слово - Библията вяра е изложена в няколко важни произведения: ”Аугсбургската изповед", "Защита на Аугсбургската изповед" и "Шмалкалдските членове". Тези три документа, заедно с Лутеровите Малък катехизис и Голям катехизис са издадени през 1580 г. в една книга наречена ”Формулата на съгласието". Тя включва всички конфесионални текствове на лутераните.

В края на живота си Лутер заема крайно антисемитски позиции, което го прави за мнозина противоречива личност. Умира на 18 Февруари 1546 година.

източници:
Кратка биография на Лутер (pokayanie.info)
Принципи на лутеранството (religiology.org)
Германия в периода на Реформацията (nauka.bg)
Мартин Лутер (bg.wikipedia.org)