Мони Алмалех

Мони Ешуа Алмалех живее и работи в София. Редовен професор в НБУ и професор в ИБЕ (Институт за български език при БАН), работил в Института за
история и философия към Ерусалимския еврейски университет. Доктор на науките (2005) с изследването "Внушения за цвят в Петокнижието. Върху иврит и
български език". Автор на многобройни лингвистични и семиотични трудове върху цвета в езика, литературата, фолклора, Библията. Сред тях: "Семантика и
синтаксис" (1993), "Balkan Folk Colour Language" (1996), "Цветовете в балканския фолклор. Езикът на цветовете" (1997), "Цвят и слово. Прагматични и
психолингвистични аспекти" (2001), "Цветът в Петокнижието" (2006), "Езикът на цветовете: Цветовете в балканския фолклор. Библейско червено. Рекламата -
цвят и символи" (2007), "Светлината в Стария завет" (2010), "Семиотика на цвета и някои символи (Семиотични изследвания на търговската марка. ІІ част)"
(2010). Съставител на лексикографски трудове: "Българско-ивритски разговорник: Кратка морфология на иврит, около 3000 думи и изрази" (2002) и
"Ивритско-български речник" (2004). Автор на студии, статии и рецензии в специализираната периодика. Носител на награда за високи научни постижения за
2002 г. в областта на хуманитарните науки, както и на приза "Най-провокиращ преподавател" на НБУ (2002).