История на Византийската империя Период II (518-610)

Втората част от енциклопедичния
труд на великия руски историк
разглежда бурния период на възхода
на Византийската империя като
завоевателна и съзидателна сила
между 518 и 610 г. след смъртта на
император Анастасий и възкачването
на престола на Юстиниан I.

Цялото царуване на яркия
византийски властник е пропито с
копнежа му за възстановяване на
Римската империя. Той остава в
историята и с бурното строителство;
не само перлата „Света София“ в
Константинопол, но и редица други
сгради са определяни като чудо на
архитектурата. Показани са усилията
му за кодификацията на действащото
римско право в неговия „Corpus
Iuris Civilis“, който се използва
от науката до ден днешен. Стремежът
му за централизиране на огромната
империя води до създаването на
поземления кадастър, данъчното
облагане на земята и въвеждането на
системата на наследствената аренда.
И всичко това е подчинено на
основната цел: обединяването на
обширната и разнородна империя чрез
налагането на единство на вярата и
закона.

Успенски представя и силното
влияние на съпругата на Юстиниан –
императрица Теодора, съпроводено с
интересни подробности и
противоречиви оценки, като обръща
особено внимание на свидетелствата
на историка на императора Прокопий
Кесарийски.

Руският учен не отминава без
внимание процъфтяването на
търговията и връзките с Изтока на
Византийската империя, проявите на
т.нар. циркови партии и въстанието
„Ника“, установяването на позорното
и мракобесническо управление на
Фока до възцаряването на Ираклий,
когато настъпва нова ера в
развитието на могъщата държава.’

история на византийската империя, успенски история на византия, история на стария свят книги