ПИЕСИ

"Съществува един жанр в драматургията, който се нарича "комедия на
ситуациите". При Теодора Димова имаме "мелодрама на ситуациите". Това
е сблъсък на характери – има травестирани характери, които искат да
бъдат едно, а в същото време са друго, а в някаква степен по отношение
на другите хора се проявяват като нещо трето. И оттук идва един много
важен момент – този сблъсък на характери, този сблъсък на ситуации и
всичко останало се превръща в сблъсък на невъзможността за живеене.
Може би от тази гледна точка Теодора Димова е онази в българската
драматургия и проза изобщо, която от всекидневието черпи не живота, не
неговото случване, неговото съществувание, а всекидневието е бавно,
тихо и кротко, в някаква степен мълчаливо, умиране. Драматургичните
думи на Теодора Димова на сцената прикриват смъртта на хората и
характерите... Драматургичният конфликт в пиесите и е в това, че хората
там уж се опитват да живеят, но колкото повече се опитват да живеят,
толкова по-близо са до смъртта. В пиесите няма кървища и убийства, но
има много душевна и духова смърт. Хора, които физически уж са живи, но
душевно олекват, остават само плът и нищо друго... В пиесите и не се
сблъскват хора, а по-скоро представи...”
Митко Новков’

пиеси, теодора димова, издателство жанет 45, съвременна българска драматургия, книги теодора димова, съвременни български писатели