Вениамин Пеев

Вениамин Тимотеев Пеев (роден 1950) е роден в Русе. Един от активните протестантски теолози у нас. Завършил е Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" (1978). Специализирал е библеистика в Лайпцигския университет (1990). Защитава успешно магистърска дисертация в областта на библеистиката в Теологичния факултет на Университета Брунел във Великобритания (1994). Защитава докторска степен в областта на руската религиозна философия в НБУ (2009).

Автор е на редица публикации в българския и чуждестранен периодичен печат, както и на студии и монографии, между които: "Библейското учение за Св. Писание (1988; 2-ро издание 1991)", "Бог, вселената, човекът (1992)" и др.

Паралелно с научните си изследвания в областта на теологията Вениамин Пеев пише поезия от младежките си години. Негови стихове излизат в „Светлоструи", „Труд", „Литературен фронт", „Църковен вестник" и сп. „Зорница" (Габрово). Представян е от утвърдени имена в българската поезия като Янислав Янков и Добри Жотев. Първата му стихосбирка "Виното на лозата" излиза 2014 година (Мисия Възможност). Следват поетичните сборници "Невестулката на Леонардо" (Верен, 2015); "Давидова арфа. Съвременни псалмопения" (Верен,2017); "Вечността е знак, че има Бог и хора" (Верен, 2018), "66 Сонета за Израел. Дъщерята на Йефтай" (Верен 2020) и "Щурче в ъгъла" (Фараго, 2020).