Късметът

“„И Господ беше с Йосиф и той благоуспяваше...“
Битие 39:2



Чух, че в един от най-ранните английски преводи на Библията Йосиф бил наречен в този стих „lucky boy“ – „късметлия“. Може би по онова време тази дума е имала по-различно значение, но се радвам, че по-късните преводачи са извадили Йосиф от областта на щастливите случайности.

За едно Божие дете няма щастливи случайности. Неговият живот се ръководи, планира и пази от един любящ небесен Баща. Нищо не се случва случайно.

И понеже това е така, не е подходящо християните да желаят на някого „късмет“ или пък да казват „провървя ми“. Такива изрази на практика отричат истината на божественото провидение.

Невярващият свят свързва много материални неща с късмета – коминочистач, четирилистна детелина, подкова (при което краищата винаги трябвало да сочат нагоре, за да не изпадне късметът!). Хората кръстосват пръсти, чукат на дърво и си плюят в пазвата, като че ли тези действия могат да повлияят събитията в тяхна полза или да предотвратят нещастието.
Същите хора свързват други материални неща с лошия късмет в живота – черна котка, петък 13-ти, въобще числото 13, където и да го срещнат. Тъжно е, че хората са поробени от такива суеверия – безсмислено и безплодно робство.

В книгата на пророк Исая (65:11) Бог заплашва със съд онези от Юда, които почитали боговете на случайността:

„А вие, които оставяте Господа, които забравяте светия Ми хълм, които приготвяте трапеза за Гад и които правите възлияния за Мени, вас ще определя за меч и вие всички ще се наведете за клане.“

Гад е планетата Юпитер, която е била почитана като бог на щастието или късмета. А Мени е планетата Венера, която е била почитана като богиня на съдбата.

Не знаем точно за какви конкретни грехове става дума тук, но е достатъчно ясно, че хората са жертвали на идолите, свързани с късмета и случайността. Бог е мразил това тогава, мрази го и днес.

Каква спокойна увереност ни дава знанието, че ние не сме безпомощни пионки в ръцете на сляпата случайност или на „космическата игра на зарове“, или на богинята на щастието Фортуна. Всичко в живота ни е планирано, целенасочено и си има своето значение. Ние имаме небесен Баща, а не Фортуна; Христос, а не късмет; божествена любов, а не сляпа съдба.



откъсът е от сборника библейски четива за всеки ден "Светлина по пътя"



допълнение: Думата късмет (от арабското qisma, „съдба“, „участ“, през турски) означава както предопределението на човека, неговата съдба. Навлязла е в българския език от турския по време на османското владичество. Това понятие е чуждо на християнското учение.