ИМЕНАТА НА БОГА

Тази публикация има за цел да даде една много накратко систематизрана информация за имената, с които Бог е говорил чрез
Библията за неговото име (имена). Тя разбира се не е напълно изчерпателна, всеки който желае да се задълбочи в темата може
да го направи самостоятелно.



Думата „Бог“ не е акроним, т. е. като състояща се от началните букви на наименованието за Божество. В Стария Завет Бог се
е разкривал на хората като е наричан с различни имена. Имена, чието значение описват Божията същност и природа. С
приведените по-надолу библейски стихове, се посочват тези имена при първоначалната им поява в Старозаветния текст.


ЕЛОХИМ: „Бог Творец, Могъщ и Силен“. Това в същност не е име, а название за Бог не само на еврейски. но и общо за групата
от семитски езици. Елохим се среща, в общия смисъл за божество, около 2250 пъти в Стария Завет. Самото Име изразява форма
за множество, но използваните глаголни форми са предимно за единствено число. Имаме само две изключения в стиховете като
Бит.1:26 „И Бог (Елохим) каза: Да създадем човека по Нашия образ, по наше подобие…“ и в Бит.11:7 „Елате, да слезем и там
да разбъркаме езика им…“. Това Име изразява Божието неограничено превъзходство и върховенство; Божественото Триединство
(Троицата: Отца, Сина и Светия Дух).


ЕЛ, ЕЛОАХ: "Бог Могъщ, Силен, Изявен“ (Битие 7:1; Исая 9:6) – етимологически Ел означава „сила“. Ел се асоциира качества
като ревност (Второзаконие 5:9) и състрадание (Неемия 9:31), Основно името изразява „Сила“. (Бит. 33:20; Бог,
Всемогъщият).



ЕЛ-ОЛАМ: Вечният Бог (Пс. 90:1-3; Бит. 21:33). Първоначалната форма означава “Бог на Вечността”. Подчертава Божията
неизменяемост и е свързано с Неговата неизчерпаема сила (Битие 21:33 “И Авраам насади боже дърво във Вирсавее и там
призова Името на ГОСПОДА, Вечния Бог"). Божията природа е без начало и без край, свободна от всички ограничения на
времето, Той съдържа в Себе си самата причина за времето. „От вечността до вечността Ти си Бог“ (Пс.90:2).



ЕЛ РОЙ: „Бог, Който ме Вижда“ (Битие 16:13). Слугинята Агар дава това име на Бога, когато Той ѝ говори преди раждането на
Исмаил. Битие 16:13 “Тогава Агар нарече ГОСПОДА, който ѝ говореше, с това име: Ти си Бог, който ме гледа; защото каза: Не
видях ли аз тук изотзад Онзи, който ме погледна? Тя също осъзнала, че Ел Рой я видял в нейната мъка и доказал, че Той е
Бог, който изживява и вижда всичко



ЕЛ ШАДАЙ: „Бог Всемогъщи“; „Силният Яковов“ (Бит. 17:1; Битие 49:24; Пс. 132:2,5). Самото име изразява Божията върховна
власт над всички. Предполага се, че думата Shaddai e свързана с акадската дума “планина”. Това име Го обрисува
като „Всемогъщият, Стоящ на планината“. С това име Бог се е явявал на патриарсите в Стария Завет. То също често се
използва във връзка с наказанията на Божиите хора. Битие 17:1 “Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, ГОСПОД се
яви на Аврам и му каза: Аз съм Бог (Всемогъщият). Ходи пред Мен и бъди непорочен!”



ЙЕХОВА: „Господ“; „Аз съм Този, Който Съм“ (Бит. 2:4; Изх. 3:14-15; Втор.6:4; Дан. 9:14). На еврейски:"Ихие Ашер Ихие“.
Дума Ихие, която означава „Аз ще бъда“, всъщност идва от името Яхве, което е собственото име на Бога и отразява
Неговата същност. В Името участва и корена на думата Hawa, което означава или съществуване или развитие. Може би двете
идеи могат да се обединят в значимостта на Божието име, като кажем, че то Го представя като активен, себедостатъчен Бог. В
Стария Завет името е написано само със съгласни и се среща като Яхве. Името се изписва само четирите съгласни (тетраграм
יהוה). Причината за това е, че тъй като това е било личното име на Бога, с което Той е бил известен на Израил, във
времената след робството са започнали да го смятат за толкова свещено, че не са го произнасяли. Това е най-използваното
име, което се среща около 5321 пъти в Стария Завет. Това име използва и Ева в Бит.4:2. Чак на Мойсей е било разкрито
дълбокото значение на името. Бог казва, че макар да се е явявал на патриарсите, Той не им е бил известен с името Яхве.
Мойсей получава това откровение при горящия храст, когато Бог се представя като “Аз съм Този, който Съм”. Йехова е
измислена дума, съчетание между съгласните на думата Яхве и гласните на думата Адонай, с която е замествано името Яхве.



ЙЕХОВА-РАФА: „Господ, Който Изцелява“ (Изход 15:26) “Ако усърдно слушаш гласа на ГОСПОДА, своя Бог, и вършиш онова, което
е правилно пред Него, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, няма да ти нанеса нито една от болестите, които
нанесох върху египтяните, защото Аз съм ГОСПОД, който те изцелявам.”



ЙЕХОВА-НИСИЙ: „Господ Мое Знаме“ (Изход 17:15), След разбиването на амаличаните Мойсей издига олтар и го нарича Йехова
Нисий. Изход 17:15 “И Мойсей издигна там олтар, който нарече Йехова Нисий”.



ЙЕХОВА-ИРЕ: „Господ ще Промисли“ (Битие 22:14) – името, увековечено от Авраам, когато Бог осигурил овена да бъде жертван
вместо Исаак. Битие 22:13-14 “Тогава Авраам повдигна очи и видя и ето, зад него един овен заплетен с рогата си в един
храст. И Авраам отиде, взе овена и го пренесе във всеизгаряне вместо сина си. И Авраам нарече това място: ГОСПОД ще
предвиди. И според това се казва и до днес: На хълма ГОСПОД ще предвиди.”



ЙЕХОВА-ШАЛОМ: „Господ Нашият Мир“ (Съдии 6:24) – името, дадено от Гедеон при олтара, който той издигнал след като
Господният Ангел го уверил, че той няма да умре както си мислел след като Го е видял. Съдии 6:24 “Тогава Гедеон издигна
там олтар на ГОСПОДА и го нарече ГОСПОД е Мир*. И той е в Офра на авиезерците и до днес.”.



ЙЕХОВА-МАКАДЕШКЕМ: „Господ, Който Освещава; Прави Святи“ (Левит 20:8; Езекил 37:28). Бог казва ясно, че само Той, а не
закона, може да очисти Своя народ и да ги направи святи. Изход 31:13 “Говори и ти на израилевите синове и кажи: Непременно
да пазите съботите Ми, защото това е знак между Мен и вас в поколенията ви, за да знаете, че Аз съм ГОСПОД, който ви
освещавам.”



ЙЕХОВА-ЦИДКЕНУ: „Господ Нашата Правда“ (Еремия 33:16). Както и при Йехова-Макадешкем, само Бог единствен е този, който
осигурява праведност на човека, по върховен начин в личността на Своя Син, Исус Христос, който станал грешен за нас, „за
да станем ние чрез Него праведни пред Бога“ (2 Коринтяни 5:21). Еремия 23:6 “В Неговите дни Юда ще се спаси и Израил ще
живее в безопасност. И това е името Му, с което ще се нарича: ГОСПОД, наша правда”



ЙЕХОВА-ШАМА: „Господ е Там“ (Езекил 48:35). Името, приписано на Ерусалим и Храма там, показва, че някогашната изоставена
слава на Господа (Езекил 8-11) се е завърнала (Езекил 44:1-4). Езекил 48:35 “Обиколката е осемнадесет хиляди. И оттогава
името на града ще бъде: ГОСПОД е там”



ЙЕХОВЕ-РОЙ: „Господ Нашият Пастир“ (Пс. 23:1) – След като Давид размишлявал за взаимоотношението си като пастир на своите
овце, той разбрал, че точно такова било взаимоотношението, което Бог имал с него, и затова възкликнал: „Йехова-Рой е мой
Пастир. Няма да бъда в лишение“ (Пс. 23:1).



ЙЕХОВА-САВАОТ: „Господ на Войнствата“ (Исая 1:24; Псалом 46:7). Войнства означават „множества“ от ангели, и от хора. Това
също е и военен образ, който описва Йехова като Предводител както на небесните войнства така и на армиите на Израил.
Титлата разкрива суверенността и могъществото на Бога и се използва често от пророците за да напомня на хората, че Бог е
техен водач и Пазител (1 Царе 1:3).



АДОНАЙ: „Господ“; „Господар“ (Бит. 19:2 - Господарю мой) - среща се 134 пъти в Стария Завет. Евреите не са произнасяли
собственото име на Бога Йехова, заради третата от Десетте Божи заповеди. Вместо това са произнасяли еврейския термин
Адонай, който означава Господар или Господ. Също като Елохим, и Адонай е в множествено число и изразява величественост
отнесено към Бога като господар, владетел и собственик. Когато се използва, за да опише Божието отношение към хората, то
носи идеята за Неговата абсолютна власт. Новозаветният еквивалент е kurios (на “койне“ - старогръцки),



ЕЛ-ГИБОР: „Велик Бог“ (Исая 9:6) – името описва Месията, Исус Христос, в този пророчески откъс на Исая. Като силен и могъщ
воин Месията, Великият Бог ще изпълни волята Си на Божиите врагове и ще управлява с желязна тояга (Откровение 19:15).