КАКВО НА ВСЯКА ЦЕНА ТРЯБВА ДА НАПРАВИМ, АКО НА 21.12.2012 ЩЕ СВЪРШИ СВЕТЪТ?

Днес, рано сутринта, докато чаках в едно такси в задръстването на София, слушах по случайна радиостанция как водещите забавляваха столичани с този въпрос. Задръстването беше от големите, така че имах време да послушам отговорите на слушателите. Бяха невероятно разнообразни – от това, как най-после жените могат да си боядисат косата в какъвто цвят искат (все едно ако не идва края на светът, не могат) до това, как трябва на всяка цена да кажеш най-после на шефа си всичко, което мислиш за него, после да напуснеш с гръм и трясък и да отидеш на околосветско пътешествие. Това ме провокира да напиша тук и своето скромно мнение.


Кога ще дойде краят на света в Библията е казано ясно и точно – не се знае. Единствено Бог знае това и не го е открил на никой човек. Така че, който и да ви каже предвиждане за някаква конкретна дата, не му вярвайте. Краят ще дойде, но това ще бъде изненада за всички. Сегашната истерия за 21. декември 2012 г. не е първата, вярвам, че няма и да е последната. Но независимо дали краят на целия свят ще дойде след 18 дни, или лично ти ще напуснеш света след 18 дни или 18 години или ако ще 180 години, това събитие все някога ще се случи. И въпросът, който се обсъждаше в сутрешното предаване, никак не е безсмислен. Напротив, това е един от най-важните въпроси, които стоят пред всеки от нас – КАКВО НА ВСЯКА ЦЕНА ТРЯБВА ДА НАПРАВЯ ПРЕДИ КРАЯ?


Този въпрос, скъпи приятели, има ясен, точен и съвсем конкретен отговор.


Единственото нещо, което според Библията е фатално важно и всеки от нас трябва да направи, е да поиска от Бога прошка за греховете си.
Разбира се, за да направи това, трябва да признае, че Бог съществува и има власт над нашия живот, че Той има право да изисква от нас определено поведение, което обаче никой от нас не спазва. Ако си отидем от този свят или пък ни свари краят на света в това състояние, ще попаднем на боклуците – в развалините на стария свят, от който ще изчезне всяко добро. А в новия, добър, прекрасен и съвършен свят, който ще се появи, няма да има място за нас, ако сме живяли, без да се интересуваме от Бога и сме държали на собствените си възгледи за добро и лошо, правилно и неправилно. За да попаднем в този чуден, но съвсем истински свят, трябва да са ни простени греховете. Иисус Христос, който е Божият Син, е пожертвал живота си на кръста, за да плати за тази прошка за всеки един от нас. Затова прошката изобщо е възможна. Който я поиска от Бога заради жертвата на Иисус Христос, ще я получи.
Това значи да минеш в другия лагер – да слезеш от царския престол на собствения си живот и да оставиш на него да седне Бог. Оттук нататък да се съобразяваш с него и да го признаеш за реален авторитет в живота си. Тогава ще имаш мир и вечен живот. Вече може да ти е все едно кога ще дойде краят на света. Дали ще е след 18 дни или след 18 века – вечността очаква всички ни. Важният въпрос е къде ще се окажем в нея. Ако сме преминали на страната на сигурния победител, можем да живеем спокойно.

И ТАКА, КАКВО ДА НАПРАВЯ?


Ако искате, боядисайте си косата. Ако искате, кажете на шефа си всичко, което мислите за него, и идете на околосветско пътешествие. Не е лошо и да се замислите какво ще оставите след себе си в този свят. Има много съществени и смислени неща, които не е добре да пропуснем в живота си.
Но моля ви, не оставяйте всички тези големи и малки, значителни и незначителни, всевъзможни неща да ви запълнят времето и вниманието така, че да пропуснете единственото наистина жизненоважно нещо – да сложите в ред отношенията си с Бога и да получите прошка за греховете си и дара на вечния живот.