ХРИСТОС ВОИСТИНА ВОСКРЕСЕ!
И какво от това?

Вече видяхме, че Възкресението е исторически факт. То се е случило наистина. Който го отхвърля, го отхвърля по философски, а не исторически съображения.



Но нека се занимаем с един друг, много съществен въпрос. КАКВО ОТ ТОВА? Има ли това историческо събитие някакво значение за нашия личен живот? Възкресението е основата на християнството. Всичко, което казва християнството, се гради на този исторически факт. В този смисъл Възкресението има огромно значение в три много важни области – Бог, човекът, Христос. Какви са местата на тези три личности в живота на човечеството и в нашия собствен живот? .



Кой е Бог? Може ли да бъде доказано съществуването Му? Разбира се, не може да се докаже, както може да се установи съдържанието на кислород в атмосферата, закона на Нютон за привличането или нещо друго такова. Но съществуването на Бога може да се забележи в цялата природа. Аз разбирам от тези неща, защото в известен смисъл също съм творец – аз съм инженер и съм конструирал много машини. Като видя една машина, веднага познавам кой от моите колеги я е направил. Всеки си има съответния почерк. И Бог си има своя почерк. Той оставя следи – съществени и важни, които ние можем да забележим. В Писмото към Римляните в Библията пише, че “това, което е възможно да се знае за Бога, е известно (на хората) защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него – вечната Му сила и божественост – се вижда ясно, разбираемо от творенията, така че те са без извинение.” .



Вгледайте се в нашата планета. Навсякъде в нея прозира гениалният замисъл на един свръхразум. Всичко е целесъобразно, идеално подходящо, но същевременно и красиво. Навсякъде виждаме определени принципи – принципа на симетрията, принципа на съответствие на цветове и форми, принципа на обмяна и кръговрат на веществата и много други. Не на последно място е принципът на радостта – в естественото си състояние всички неща са радостни и приятни. Всички живи създания се радват на живота си. Това е бил Божият замисъл. Така ги е създал Бог и навсякъде в природата ясно личи Неговият почерк. .



За съжаление в света около нас се вижда и друг почерк – нашия собствен. Почти всички принципи, които действат в природата, се нарушават от човешката дейност. Нашите цветове и форми вече не са така хармонични, материалите, които ние сме създали, не се разлагат и вече затъваме до шия в пластмасови торбички и други боклуци, от които не можем да се отървем. В Писмото до Римляните, което вече цитирахме, се описва човекът, доста нелицеприятно: “Те познаха Бога, но нито Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се извратиха в своите мъдрувания и безумното им сърце е помрачи. Като се представяхе за мъдри, те глупееха...” Това е писано преди 2000 години, но не виждам нещата много да са се променили. По-нататък следват още по-ужасни работи. “Понеже те отказаха да познават Бога, Бог ги предаде на разваратен ум – да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, блудство, порочност, алчност, злоба; пълни със завист, убийство, свадливост, измама и злонамереност; клюкари, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, изобретатели на злини, непокорни на родителите си, безразсъдни, вероломни, без естествена обич, немилостиви...” Направо да ти настръхне косата. Но само като послушате вечер новините, можете да се убедите, че това описание е много реалистично. И всички опити да бъде вкаран човекът в добрия път – чрез закони, образование и пр. някак си не действат. Най-основното зло на човека е, че той е обърнал гръб на Бога. .



Ето един друг пасаж, още по-древен, от Псалм 50: “На безбожния казва Бог: Какво право имаш ти да говориш за Моите наредби и да вземаш в устата си Моя завет?” Като че ли казва: Кой си ти, че да празнуваш Моето Възкресение? И да се напиваш и да се наяждаш с агнешко, да червиш яйца и да продаваш по площадите разни кичозни джиджавки – ужким за Мене? – “Защото ти мразиш наставление и хвърляш зад себе си Моите думи. Когато видиш крадец, тичаш заедно с него и имаш дял с прелюбодейците. Предаваш устата си на зло и езикът ти сплита коварство. Седиш и говориш против брат си, клеветиш сина на майка си. Ти направи това, а Аз премълчах, и ти помисли, че Аз съм съвсем като теб. Но Аз ще те изоблича и ще изредя всичко това пред очите ти. Да! Помислете за това, вие, които забравяте Бога, да не би да ви разкъсам и да няма кой да ви избави.” Ако Бог наистина е Творецът, ако той действително е направил всичко това и очаква Неговите творения да се обърнат към Него, то Той има всички основания да е много огорчен и обиден на хората. Представете си, че Той наистина е Творецът и Владетелят на всичко. Какво ще направи Той с тези хора, които никога не са зачитали мнението Му и волята Му за това, което става по този свят? В политиката се вършат такива подлости, от които на човек може да му се изправи косата. За това, че някой иска да си задържи властта, е готов да пожертва живота на хиляди хора. Да не говорим за войни, масови изтребления и други подобни неща, които ги е имало и продължава да ги има и днес. .



А ние самите? Ние не сме диктатори, които стрелят по собствения си народ. Ние сме обикновени, прилични и добри хора. Спомнете си горния цитат: “Помислете за това, вие, които забравяте Бога, да не би да ви разкъсам и да няма кой да ви избави.” А ние казваме, ами, ще ме разкъса! Аз живея добре, никого не съм убил, никога не съм откраднал, никога не съм излъгал... (Не се смейте, има хора, които твърдят, че никога през живота си не са излъгали!) Никога не съм пожелавал жената на ближния си. Винаги Бог ми е бил на първо място... (Нали говорим за 10-те Божи заповеди – ето, това е първата.) Ходил съм от дъжд на вятр да запаля по някоя свещ, похавал съм агънце на Великден, боб и сърми на Коледа – е, все пак Бог трябва да зачете това. А през другото време... Е, сега, ние си имаме нашия човешки живот, Бог си има неговия. Ние трябва да си гледаме нашите работи във фирмата, в семейството, с приятелите... пък някак си, ако някой ден Бог иска нещо от нас – ама това едва ли ще стане, понеже ние и без това мислим, че него го няма – тогава все нещо ще спретнем. Той сигурно ще каже, абе дай да затворим едно око, влизай тука, ти все пак беше свястно момче. .



Мислите ли, че това може да стане? Бог е дал ясен закон от 10 заповеди. И тези заповеди нито един човек не може да ги изпълни. Тогава защо изобщо ги е дал? Не е ли това някаква подигравка с човека? Не, Бог е дал тези заповеди, за да разбере човекът, че има на гърба си една огромна торба от грях, в която има много различни неща, но най-важното е, че човекът е обърнал гръб на Бога. Също така Бог недвусмислено е заявил, че за всичко се плаща. Това е ясно и от нашия опит в света, нали? За всичко се плаща. Плаща се с пари, със здраве, с време, със сълзи, с наранено сърце, плаща се с кръв. Кръвта е символ на живота. И Бог е постановил, че за човешкия грях се плаща с кръв, тоест със смърт. Но понеже ни обича, Бог е платил за нашите грехове със собствената си кръв. С това Той ни е дал възможността да Му дадем на Него торбата с всевъзможните си грехове и да се освободим от нея. .



Преди 2000 години Бог е станал човек и доброволно се е пожертвал за хората. Иисус Христос е казал: “Никой не ми отнема живота, Аз от себе си го давам... Аз давам живота си като откуп за мнозина.” Значи за твоите грехове трябва да се плати с кръв. Или ще платиш със собствената си кръв, или ще платиш с кръвта на Христос. Какво предпочиташ? Да платиш със собствената си кръв? Бог казва: “Ще те разкъсам.” Като разкъсаш някого, кръвта му заминава, животът му отива. Но понеже човекът е вечно същество, той остава завинаги в проклятие, завинаги без Бога. Много е важно да си дадем ясна сметка какво ни очаква, ако държим сами да си поемем отговорността за греховете. .



По-нататък в същия Псалм 50, след тези ужасни думи, “ще те разкъсам”, се казва така: “Всеки, който принася жертва на благодарност, Ме прославя; и на онзи, който слага в ред пътя си, ще покажа Божието спасение.” Ние наистина дължим на Бога благодарност за това, което имаме. И още по-голяма благодарност за това, че Той е умрял за нашите грехове. Това е единстевната “жертва”, която се изисква от наша страна. Ние нямаме какво друго да жертваме освен собствените си грехове. Разбирате ли каква жертва иска той от нас? Иска да си признаем, че сме грешни, да сложим целия пакет от греховете си в Неговите ръце и да сме благодарни, че Той ни ги взима. И Той ще ни покаже спасението.