Стивън Хокинг и Бог

(Тази статия се базира на статия, излязла в Дейли Мейл на 3 септември 2010 г. Тя е първоначален отговор на книгата на Стивън Хокинг и Леонард Млодинов Великият проект. Статията не може да бъде публикувана другаде в интернет или възпроизвеждана без разрешение)



В най-новата си книга един от най-изтъкнатите в световен мащаб физици – Стивън Хокинг – се опитва да подрони вярата в божественото сътворение на вселената. Според него истинското обяснение за това как е започнал животът на земята може да се открие в законите на физиката, а не в Божията воля. Големият взрив, твърди той, е бил неизбежното следствие от тези закони: „поради съществуването на закон като гравитацията например, вселената може и сама създава себе си от нищо.”




Книгата на Хокинг (в съавторство с физика от Калифорнийския технологичен институт Леонард Млодинов) е озаглавена Великият проект, което за много хора предполага съществуването на Велик Проектант, но всъщност именно това е, което книгата има за цел да опровергае. Хокинг твърди, че:




„Причината да същестува нещо, а не нищо, за съществуването на вселената, за нашето съществуване, е спонтанното създаване. Не е нужно да призоваваме Бога да запали фитила и да задвижи вселената.”1




Макар тезата на Хокинг да е приветствана като революционна и променяща представите, тя в никакъв случай не е нова. В продължение на години и други физици са изказвали подобни твърдения, според които внушителната, съвършена сложност на света около нас може да бъде обяснена напълно с помощта на основните елементи на вселената (масата и енергията) или с нейните физични закони като гравитацията.




В извадките от книгата, които съм виждал (тя все още не е в книжарниците), има голям брой погрешни схващания и логически грешки. На първо място, представата на Хокинг за Бога е погрешна. От цитираното по-горе изглежда, че според него Бог е „Бог на небясненото”, към когото се прибягва, когато не разполагаме с научно обяснение. Оттук идва неговият извод, че във физиката няма място за Бога, тъй като тя е премахнала и последното място, където той би могъл да бъде намерен – момента на сътворението.




Но това определено не е разбирането на никоя от големите монотеистични религии за Бога. За тях Бог може да бъде открит не само в момента на сътворението – Той е авторът на цялото шоу. Бог не само е създал вселената, но и постоянно поддържа съществуването й. Без Него физиците нямаше да има какво да изучават. Следователно Бог е Създател както на онези части от вселената, които не разбираме, така и на онези, които разбираме. И разбира се, именно частите, които разбираме, са онези, които ни дават най-много доказателства за съществуването и действието на Бога. Също както се възхищавам толкова повече на гениалността на даден инженерен шедьовър или произведение на изкуството, колкото по-добре ги разбирам, така и се покланям толкова повече на Твореца, колкото по-добре разбирам онова, което е направил.




Погрешната представа на Хокинг за Бога напълно съответства на отношението му към философията като цяло. Той пише:




„Философията е мъртва. Тя не е в крак с модерните постижения на науката, особено на физиката. В резултат на това носители на факлата на откритията в нашето търсене на познание са станали учените.”2




Какво изумително твърдение! Като оставим настрана високомерието в това изказване, то представлява отлично доказателство, че поне един учен – самият Хокинг – не само не е в крак с философията, но и не разбира основното в нея, нито нейната подчиненост на елементарните правила на логическия анализ. Твърдението на Хокинг само по себе си е философско твърдение. То очевидно не е научно твърдение; то е философско твърдение относно науката. Следователно, понеже казва, че философията е мъртва, то противоречи само на себе си. Това е класически пример за логическа непоследователност. Нещо повече, тъй като използва науката и с нейна помощ тълкува фундаментални въпроси като съществуването на Бога, Хокинг всъщност се занимава с метафизика.




Да твърдиш, че философията е мъртва, е много опасно, особено когато сам се впускаш в нея. Вземете например твърдението на Хокинг, цитирано по-горе: „Поради съществуването на закон като гравитацията например вселената може и сама създава себе си от нищо.” Тук той ясно допуска, че гравитацията (или може би само законът за гравитацията?) съществува. А това не е нищо. Така че вселената не се създава от нищо. Още по-лошо, твърдението „вселената може и сама създава себе си от нищо” противоречи само на себе си. Ако кажа „Х създава Y”, това предполага, че най-напред е съществувало Х, за да може да създаде Y. Ако кажа „Х създава Х”, това предполага съществуването на Х като обяснение за съществуването на Х. Да се предполага съществуването на вселената като обяснение за нейното съществуване е логически непоследователно. В допълнение към това може да се добави и фактът, че когато физиците говорят за „нищо”, те често имат предвид квантов вакуум, което очевидно не е нищо. Не е ли това „много шум за нищо”?




Тук Хокинг използва същия непоследователен „аргумент” като химика от Оксфорд Питър Аткинс, също добре известен атеист, който вярва, че „време-пространството само си генерира прах в процеса на собственото си създаване.”3 Аткинс нарича това принцип на „Космическите връзки за обувки”, визирайки вътрешнопротиворечивата представа за човек, който сам се повдига в пространството, като се дърпа за връзките на обувките си. Неговият колега от Оксфорд, философът Кийт Уорд, несъмнено е прав, когато казва, че представата на Аткинс за вселената е също толкова крещящо вътрешнопротиворечива, колкото и името, което й дава, като изтъква, че е „логически невъзможно дадена причина да доведе до някакво следствие, без преди това да е съществувала.” Уорд заключава:




„Между хипотезата за Бога и хипотезата за „космическите връзки за обувки” не може да има никаква конкуренция. Винаги сме били прави да мислим, че както хората, така и вселените, които сами се опитват да се вдигнат, като се дърпат за връзките на обувките, завинаги са осъдени на провал.”4




Това показва, че глупостите винаги си остават глупости, дори когато са изречени от световно известни учени.




Тъй като има погрешни схващания както за Бога, така и за философията, Хокинг продължава да се препъва в серия от заблуди, като ни кара да избираме между Бога и законите на физиката. Тук той обърква две различни неща – физическия закон и личностния фактор. Той ни кара да правим избор между две твърдения, които не са алтернативни едно на друго. Това е класическа заблуда. Неговият призив да избираме между физиката и Бога е също толкова абсурден като например да избираме между законите на физиката и инженера по аеронавтика сър Франк Уитъл, за да си обясним реактивния двигател. И двете обяснения са необходими – те не си противоречат, а се допълват едно друго.




Такава грешка не е допуснал един предишен титуляр на поста на Хокинг в Кеймбридж – сър Исак Нютон. Когато Нютон открил своя закон за гравитацията, той не казал: „Сега имам гравитацията и Бог повече не ми трябва.” Напротив, той написал Principia Mathematica, най-известната книга в историята на науката, като изразил надеждата, че тя ще „убеди мислещия човек” да вярва в Бога.
Законите на физиката могат да обяснят как работи реактивния двигател, но не и как е започнал да съществува. От само себе си се вижда, че реактивният двигател не би могъл да бъде създаден от самите закони на физиката – за това са били необходими интелигентността и изобретателната инженерна работа на Уитъл. Дори, ако се замислим, ще си дадем сметка, че законите на физиката плюс Франк Уитъл също не биха могли сами да създадат реактивния двигател – освен тях е било необходимо на мястото да има някакви материали, които да се подчиняват на тези закони и с които Уитъл да може да работи.




При това не само че учените не са създали вселената, но не са я създали нито науката, нито пък законите на физиката. Както изглежда обаче, Хокинг мисли, че са я създали. В Кратка история на времето той намеква за подобно обяснение, като предполага, че теория може да създаде вселената: „Класическият подход на науката, при който тя създава математически модел, не може да отговори на въпроси като този защо трябва да съществува вселена, която моделът да описва. Защо й е изобщо на вселената да съществува? Толкова ли е завладяваща единната терория, че сама да предизвика съществуването си? Или се нуждае от създател и ако да, има ли той и някакво друго въздействие върху вселената?”5
Представата за теория или физични закони, които водят до създаването на вселената, ме изумява, защото тя е едно много сериозно погрешно разбиране на естеството на тези закони – или пък аз нещо съм се объркал? По принцип учените създават теории с помощта на математическите закони, които описват естествените явления. Те правят това от доста време, при това със забележителен успех. Законите, които откриваме обаче, не могат да предизвикат нещо, да не говорим да го създадат.
Струва ми се възхитителна ирония, че не друг, а тъкмо Уилиям Пейли много отдавна е казал същото. Говорейки за човека, който току-що е открил часовник в тревата, той казва, че такъв човек ще бъде „не по-малко изненадан да установи, че часовникът в ръката му не е нищо повече от резултат от законите на естеството на метала. Би било крайна перверзия да посочим какъвто и да било закон като изпълнителната, действаща причина за каквото и да било. Законът предполага агент, защото той е само начинът, по който действа този агент; той предполага действаща сила, защото той е редът, по който тази сила действа. Без този агент, без тази действаща сила, които са нещо съвсем различно от закона, той не прави нищо, той е нищо.”6




Физичните закони сами по себе си не могат да създадат нищо; те просто са (математическо) описание на онова, което нормално се случва при дадени конкретни условия. Нютоновият закон за гравитацията не създава гравитация. Той дори не обяснява гравитацията, както Нютон сам разбира. В действителност физичните закони не само са неспособни да създадат каквото и да било; те не могат дори да предизвикат каквото и да било да се случи. Прочутите закони за движението на Нютон например никога не са търкулнали нито една билярдна топка по зелената маса – това може да направи само човек, който използва билярден стик и собствените си мускули. Законите ни дават възможност да анализираме движението и да предвидим бъдещата траектория на движение на топката (в случай, че не се намеси друга външна сила),7 но те са безсилни да преместят топката, а още по-малко да я създадат.
Известният физик Пол Дейвис обаче е съгласен с Хокинг:




„Не е нужно да търсим нищо свръхестествено, с което да обясним произхода на вселената или живота. Аз никога не съм харесвал идеята за божествена намеса – за мен е далеч по-вдъхновяващо да вярвам, че група математически закони могат да бъдат толкова умни, че да създадат всички тези неща”8




Обаче в света, в който живеят повечето от нас, простият закон на аритметиката 1 + 1 = 2 никога не е създал нищо сам. Със сигурност никога не е създавал никакви пари в моята банкова сметка. Ако отначало съм внесъл в банката 1 000 лири, а по-късно съм прибавил още 1 000, законите на аритметиката рационално ще обяснят как е станало така, че сега имам 2 000 лири в банката. Но ако аз самият не внеса пари в банката, а просто чакам законите на аритметиката да ги създадат в сметката ми, ще си остана разорен завинаги.




К. С. Луис е видял това много отдавна. Ето какво казва той за природните закони:




„Те не предизвикват никакви събития – те определят образеца, който всяко събитие – но само ако бъде предизвикано да се случи – трябва да следва, също както правилата на аритметиката определят образеца, по който трябва да се извършват всички парични разплащания – стига да има някакви пари. Така в известен смисъл природните закони обхващат цялото поле на времето и пространството. В друг смисъл обаче те оставят извън себе си именно цялата реална вселена – непрестанния поток от действителни събития, който съставлява истинската история. Той трябва да идва от някъде другаде. Да смяташ, че законите могат да го предизвикат, е все едно да мислиш, че можеш да създадеш истински пари, като просто събираш числа. Защото в крайна сметка всеки закон казва: „Ако имаш А, тогава ще имаш и Б”. Но първо си направи своето А – законите няма да го направят вместо теб.
Законите ни дават само една вселена на „Ако, то...” – не тази вселена, която действително съществува. Онова, което знаем от законите и общите принципи, е серия от взаимовръзки. Но за да съществува истинска вселена, връзките трябва да свързват нещо – в модела трябва да се влее поток от действителни събития. Ако Бог е създал света, то именно Той е източникът на този поток и само това може да даде на нашите най-верни принципи нещо, по отношение на което да бъдат верни. Но ако Бог е крайният източник на всички конкретни, индивидуални неща и събития, тогава Самият Бог във висша степен трябва да е конкретен и индивидуален. Ако източникът на всички други неща сам не е конкретен и индивидуален, нищо друго не би могло да притежава тези качества, защото не съществува никакво възможно средство, чрез което абстрактното или общото могат сами да създадат конкретна реалност. Счетоводството, дори да съществува цяла вечност, никога не може да създаде и едно-единствено пени”9




Светът на абсолютния материализъм, в който умни математически закони съвсем сами създават вселената и живота, е чиста (научна) фантастика. Теориите и законите не създават маса или енергия. Разбирането, че въпреки това те някак си притежават тази способност, изглежда като много отчаян опит за бягство (трудно е да си представим, че това би могло да бъде нещо различно от опит за бягство) от алтернативната възможност, която внушава цитираният по-горе въпрос на Хокинг: „Или се нуждае от Създател?”




Ако Хокинг не игнорираше така упорито философията, той можеше да се натъкне на твърдението на Витгенщайн, че „измамата на съвременността” е представата, че природните закони ни обясняват света, докато най-многото, което те правят, е да описват структурни правила.
Ричард Файнман, нобелов лауреат по физика, отнася темата по-далече:




„ ... фактът, че изобщо съществуват правила, е един вид чудо; това, че е възможно да откриеш правила като например закона на обратния квадрат на гравитацията, е някакъв вид чудо. Той изобщо не може да бъде разбран, но създава възможността за предсказване – т.е. казва ми какво да очаквам да се случи в експеримент, който още не съм провел”10




Самият факт, че тези закони могат да бъдат формулирани математически, е бил за Айнщайн постоянен източник на удивление, който сочи отвъд физическата вселена към онзи „дух, който несравнимо превъзхожда човешкия”.




Хокинг напълно се проваля в отговора си на централния въпрос: Защо съществува нещо, а не нищо? Той казва, че съществуването на гравитацията означава, че създаването на вселената е неизбежно. Но как преди всичко е започнало съществуването на гравитацията? Коя е била движещата сила, предизвикала нейното раждане? Кой я е поставил там с всичките й свойства и с възможността за математическо описание? По отношение на твърдението на Хокинг в подкрепа на неговата теория за спонтанното създаване, че само е било нужно „фитилът” да бъде запален, за да „задвижи” вселената, аз се изкушавам да попитам: откъде се е взел този фитил? Той очевидно не е част от вселената, след като я е „задвижил”? Кой го е запалил, ако не Бог?




Алън Сандидж, всеобщо приеман като баща на модерната астрономия, откривател на квазарите и лауреат на Наградата на Крафоорд, която е еквивалент на Нобеловата награда в областта на астрономията, ясно поддържа този отговор:




„За мен е крайно невероятно такъв ред да е произлязъл от хаос. Трябва да има някакъв организиращ принцип. За мен Бог е мистерия, но е обяснението на чудото на съществуването – причината да съществува нещо, а не нищо”.11




В опита си да избегнат ясните доказателства за съществуването на божествен интелект, който движи природата, учените атеисти са принудени да приписват творчески сили на все по-неправдоподобни кандидати като масата и енергията или природните закони. В действителност Хокинг не само не се е отървал от Бога, той не се е отървал дори от „Бога на необясненото”, в който не вярва никой здравомислещ човек. Това е така, защото именно теориите, които той изтъква, за да пропъди „Бога на необясненото”, са крайно спекулативни и неподлежащи на проверка.




Хокинг, също както и всеки други физик, е изправен пред силни доказателства за съществуването на „проект”, както сам обяснява в своята книга:




„Нашата вселена и нейните закони изглеждат като реализация на проект, който е конкретно предвиден да поддържа нашето съществуване и същевременно не предоставя много място за отклонения, иначе не бихме могли да съществуваме. Това не е лесно за обяснение и повдига естествения въпрос защо е така ... Сравнително новите открития на изключително фината настройка на много от природните закони би могла да върне поне някои от нас към старата идея, че този велик проект е дело на някакъв велик проектант. ... Това не е отговорът на модерната наука ... изглежда, че нашата вселена е една от много други, като всяка притежава различни закони.”12




Така стигаме до мултивселената. Идеята тук е – грубо казано, тъй като има няколко теории – че има толкова много вселени (според някои безкрайно много, каквото и да означава това), че всичко, което може да се случи, все ще се случи в някоя от тях. В такъв случай не е изненада, продължават разсъжденията, че съществува поне една вселена като нашата.13
Между другото, забелязваме, че Хокинг отново пада в капана да предлага избор между твърдения, които не са алтернативни – Бог или мултивселената. От теоретична гледна точка, както сочат философите (това презряно племе), Бог може да създаде толкова на брой вселени, колкото си иска. Идеята за мултивселена сама по себе си не изключва Бога. При това, ако забравим другите вселени, физичните константи в настоящата вселена, са фино настроени една спрямо друга. А биха могли и да не бъдат, така че теорията за мултивселената в никакъв случай не отменя свидетелствата за „Великия проект” на Бога, който откриваме във вселената.




Но да се върнем към мултивселената на Хокинг. Тук той още веднъж излиза извън пределите на науката и навлиза в сферата на философията, чиято смърт оповестява в същата книга. При това Хокинг се провъзгласява за гласа на съвременната наука. Това създава погрешно впечатление, що се отнася до мултивселената, тъй като има доста влиятелни гласове в самата наука, които не подкрепят разбирането на Хокинг.




Джон Полкинхорн например, който сам е известен теоретичен физик, отхвърля идеята за мултивселена:




„Нека да си признаем, че това са само предположения. Това не е физика, а в тесен смисъл метафизика. Няма чисто научни причини да вярваме в ансамбъл от вселени. Конструкцията на тези други светове е непознаваема за нас. Друго възможно обяснение, което притежава същото интелектуално достойнство – а според мен и много по-голяма пестеливост и елегантност – е това, че този единствен свят е такъв, какъвто е, защото е творение по волята на Създател, който е поискал нещата да бъдат такива.”14




Изкушен съм да добавя, че вярата в Бога ми се струва безкрайно по-добър избор, ако алтернативата е да вярваме, че всяка друга вселена, която може да съществува, действително съществува, и че сред тях има и такава, в която Ричард Докинс е Архиепископ на Кентърбъри, Кристофър Хичънс е Папата, а Били Греъм току-що е бил избран за атеист на годината!




Сега вече сериозно (макар че това може би не беше несериозно), окончателната теория на Хокинг, с която той обяснява защо законите на физиката са такива, каквито са, е така наречената М-теория – теория за супернесъразмерна гравитация, в която са включени сложни концепции като вибриращи струни в 11 измерения. Хокинг уверено я нарича „единната теория, която Айнщайн се е надявал да открие”. Ако това е вярно, това би било триумф за математическата физика, но поради посочените по-горе причини не само няма да нанесе смъртен удар на Бога, но и ще ни даде още и по-нови прозрения за Божията мъдрост при сътворението. Дон Пейдж, теоретичен физик от Университета на Алберта и бивш студент на Хокинг, написал в съавторство с него осем труда, казва:




„Определено твърдя, че дори и ако М-теорията беше напълно формулирана теория (каквато тя все още не е) и ако беше вярна (което, разбира се, не знаем) това не би означавало, че Бог не е създал вселената”15




Макар че това изобщо не засяга моя аргумент, струва си да се отбележи, че не всички физици са така убедени като Хокинг във валидността на неговата теория и държат това да се знае. Теоретичният физик Джим Ал-Халили например казва, че:




„Връзката между тази представа за мултивселената и М-теорията обаче е несигурна. Застъпниците на М-теорията като Уитън и Хокинг ни карат да вярваме, че „работата е опечена”. Но нейните критици вече няколко години си точат ножовете, като твърдят, че М-теорията дори не е нормална научна теория, след като не се поддава на експериментална проверка. В момента тя е само една завладяваща и хубава математическа конструкция и всъщност е само една от теориите-кандидати за титлата „Теория на всичко”. Хокинг основателно критикува представителите на религиозната вяра, които разглеждат фината настройка на вселената като доказателство за върховен проектант. Но да използваш същия аргумент като доказателство за правилността на М-теорията, по мое мнение, не е по-убедително.”16




Пол Дейвис, когото цитирахме по-горе, казва следното за М-теорията: „Тя не подлежи на проверка, дори и в обозримо бъдеще”.17 Физикът от Оксфорд Франк Клоуз стига и по-далеч: „М-теорията дори не е дефинирана. ... говорят дори, че „сякаш никой не знае какво означава буквата М”. Може би „мит”. Клоуз заключава: „Не виждам М-теорията да добавя и една йота към спора за Бога – нито за, нито против”.18 Джон Батъруърт, който работи в големия адронен колайдер в Швейцария, заявява, че „М-теорията е силно спекулативна и определено не е в зоната на науката, за която имаме някакви доказателства”.19
Една стъпка за напредването на каузата на атеизма с помощта на силно спекулативна, непроверима научно теорията, която, дори и да е вярна, в никакъв случай не би могла да изтика Бога настрана, не е много вероятно да бъде особено ефикасна.




Голяма част от аргументите на Хокинг се основават на представата, че между науката и религията съществува дълбок конфликт. Аз обаче нямам такива впечатления. За мен, като вярващ християнин, красотата на научните закони укрепва вярата в един интелигентен, божествен Творец. Колкото повече разбирам науката, толкова по-силно вярвам в Бога заради възхищението си пред размаха, сложността и свързаността на Неговото творение.




Нещо повече, истинската причина, поради която науката толкова силно е разцъфтяла през 16-ти и 17-ти век чрез хора като Галилей, Кеплер и Нютон, е била именно тяхното убеждение, че природните закони, които тогава били в процес на откриване и дефиниране, отразяват силата на божествения Законодател. Една от фундаменталните теми на християнството е, че вселената е изградена по един разумен, интелигентен проект. Не само, че вярата в Бога не е спъвала науката, напротив, тя е била нейният двигател.




Фактът, че науката е (предимно) дейност на разума, ни води до друг момент в мисленето на Хокинг. И той, като мнозина други атеисти, иска от нас да вярваме, че ние, хората, не сме нищо друго освен „просто сбор от фундаменталните природни частици”. Той сякаш не си дава сметка, че ако това е вярно, то ще подрони не само вярата в Бога, но и самия разум, от който се нуждаем, за да изучаваме науката. Нещо повече, ако това е вярно, как изобщо бихме могли да го знаем? В края на краищата, ако мозъкът беше просто краен продукт на един несмислен произволен процес, то тогава няма смисъл да вярваме в неговата способност да ни каже истината. Възгледът на Хокинг няма никакъв смисъл – във всякакъв смисъл на думата.
Съществуването на способност за разумна мисъл определено е указание, и то не което сочи надолу към случайност и необходимост, а нагоре към интелигентен източник на тази способност. Ние живеем в епохата на информацията и сме съвсем наясно, че информацията, предавана чрез езика, е тясно свързана с интелекта. Например, достатъчно е да видим само няколко букви от азбуката, изписващи нашето име в пясъка, за да установим веднага съществуването на интелигентен агент. Колко по-вероятно тогава е съществуването на интелигентен създател на човешката ДНК – колосалната биологична база данни, която съдържа не по-малко от 3,5 милиарда „букви” – най-дългата „дума”, открита досега?




Очарователно е, че Хокинг, в атаките си към религията се чувства принуден толкова силно да набляга на теорията за Големия взрив. Тази теория, колкото и да не я харесват невярващите, е в силен резонанс с християнския разказ за сътворението. Ето защо преди Големият взрив да придобие популярност, толкова много учени са се опитвали да го опровергаят, понеже той сякаш подкрепя библейския разказ. Някои прегърнали виждането на Аристотел за „вечната вселена” без начало или край; но тази теория и по-късните й варианти сега са отхвърлени. Библията, която хилядолетия наред тихо твърди, че е имало начало, се оказва права.




И накрая е важно да кажа, че рационална подкрепа за съществуването на Бога може да се открие не само в сферата на науката, тъй като разумът не се изчерпва с науката (както някои си мислят). Историята ни представя мощни доказателства, че Бог се е разкрил на човечеството чрез Иисус Христос преди две хилядолетия. Това е добре документирано не само в библейските писания; има съществени източници извън Библията и изобилие от археологически открития, които потвърждават надеждността на библейския разказ. Моята вяра в Бога е основана не само на свидетелството на науката, но и на свидетелството на историята, особено на факта, че Иисус Христос е възкръснал от мъртвите.




Освен това религиозният опит на милиони вярващи не може да бъде лесно отхвърлен. Самият аз и моето собствено семейство можем да свидетелстваме за положителното влияние, което вярата в Христос като Господ оказва на нашия живот – което опровергава идеята, че ние не сме нищо повече от случаен сбор от молекули.




Също толкова силна е и очевидната реалност, че ние сме морални същества, способни да разбират разликата между правилно и погрешно. Към такива въпроси не съществува научен подход. Физиката не може да вдъхнови нашата грижа за другите или духа на алтруизъм, който е съществувал в човешките общества от зората на дните. Съществуването на общ набор от морални ценности сочи към съществуването на трансцендентно същество, неподвластно на чисто научните закони. Посланието на атеизма от друга страна винаги е било изключително потискащо, понеже ни представя като егоистични създания, които не се борят за нищо друго освен за оцеляване и себезадоволяване. Атеизмът е една вяра без надежда. За разлика от него, християнското послание, основано твърдо на възкресението на Иисус Христос от мъртвите, дава истинска надежда.




Освен това Хокинг си мисли, че потенциалното съществуване на други форми на живот във вселената подкопава традиционното религиозно убеждение, че ние живеем на уникална, създадена от Бога планета. Но няма никакви доказателства, че съществуват други форми на живот, а Хокинг определено не предоставя такива. Винаги ме забавлява това, че атеистите отстояват съществуването на извънземен интелект отвъд земята. А същевременно са крайно нетърпеливи да отхвърлят възможността, че „някъде там” съществува необятно интелигентно същество – Бог.




Залпът на Хокинг няма да разклати основите на интелигентната вяра, която е базирана на съвкупността от доказателства на науката, историята, библейския разказ и личния опит.





Джон Ленокс

Джон Ленокс е професор по математика в Оксфордския университет и хоноруван професор в Оксфордския център за християнска апологетика. Той също така е и член на научното дружество по математика и философия на науката в Грийн темпелтън колидж, Оксфорд. Компетентен е в областта на науката, философията и теологията, изнася лекции по цял свят и е автор на книги за християнска апологетика, сред които Погребала ли е науката Бога? и Християнството – опиум или истина? (в съавторство с Дейвид Гудинг). През последните две години проф. Ленокс е провел публични диспути с мнозина от водещите световни атеисти, сред които Ричард Докинс и Кристофър Хичънс.