ЗА ГЛУПОСТТА

Глупостта е още по-опасен враг на доброто и от злобата. Против злото може да се протестира, то може да бъде разобличено, в краен случай може да бъде и отсичано с помощта на сила. Злото винаги носи в себе си зародиша на саморазлагането. А против глупосттасме беззащитни.
Тук не можем да постигнем нищо – нито с протести, нито със сила. Тук не помагат доводи. На фактите, които противоречат на собственото съждение, просто не се вярва – в подобни случаи глупакът дори се превръща в критик. Ако пък фактите са неопровержими, просто се отхвърлят като нищо не означаваща случайност. При това глупакът, за разлика от злодея, е абсолютно доволен от себе си и дори става опасен, ако в раздразнението си, на което той лесно се поддава, премине в нападение. Затова трябва да подхождаме към глупавия човек с по-голямо внимание, отколкото към злия. И в никакъв случай не бива да се опитваме да го убеждаваме с разумни доводи, това е безнадеждно и опасно.



Можем ли да се справим с глупостта? За тази цел е неоходимо да се постараем да разберем нейната същност. Известно е, че глупостта е не толкова интелектуален, колкото човешки недостатък. Има хора, които са изключително съобразителни и при всетова са глупави. А има и такива, които мислят бавно, но са всичко друго но не и глупави. С удивление правим това откритие в конкретни ситуации. При това сесъздъава впечатлението, че глупостта не е някакъв вроден недостатък, а в определени ситуации хората оглупяват или позволяват на себе си да оглупеят.Поради това изглежда, че глупостта е повече социологически, отколкото психологически проблем. Тя е реакция на личността на въздействието на историческите обстоятелства и продукт на конкретна система на външните отношения. Мощното засилване на външната власт (политическа или религиозна) поразява значителна част от хората с глупост. Властта на едните се нуждае от глупостта на другите.



Този процес не се състои във внезапна деградация или отмиране на интелектуалните човешки заложби, а в това, че личността, потисната от зрелището на смазващата власт, се лишава от вътрешна самостоятелност. Повече или по-малко несъзнателно тя се отказва да търси собствена позиция в създаващата се ситуация.
Глупостта често се съпровожда от упорство, което не бива да бъркаме със силна собствена воля. Общувайки с такъв човек, усещаш, че говориш не снего самия,а с овладените от него лозунги и възвания. Той е като омагьосан, той езаслепен, той е поруган и осквернен в своята човешка същност.
Превръщайки се в безволево оръдие, глупакът е способен на всяко зло и същевременно не е способен да разпознае това зло като зло. Тук се крие и опасността от дяволската употреба на човека за зло, което може да го погуби завинаги.
И от това става съвършено ясно, че глупостта може да бъде преодоляна не чрез поучаване, а единствено чрез освобождение. В преобладаващото мнозинство от случаите обаче действителното вътрешно освобождение е възможно само когато е предшествано от външно освобождение. Докато това не се случи, трябва да изоставим всички опити да въздействаме на глупака по пътя на убежденията.

Освободеният от глупостта човек мисли и действа със съзнание за собствената си отговорност. Вътрешното освобождение на човека за отговорен живот пред Бога е и единсвеното действително преодоляване на глупостта.Писанието ни казва: "Страхът от Господа е началото на мъдростта." (Псалм 111:10)

Впрочем всички тези мисли за глупостта все пак съдържат и известно утешение – в никакъв случай не можем да смятаме повечето от хората за глупаци при произволни обстоятелства. В действителност всичко зависи от това, на какво разчитат управляващите – дали на глупостта, или на вътрешната самостоятелност и разума на хората.



Дитрих Бонхофер (1906–1945) е роден в Брелау (дн. Вроцлав, Полша) в семейство на лекари. Следва богословие в Тюбинген, Рим и Берлин, където от 1932 г. е студентски пастор и преподавател по систематично богословие. Участва активно в икуменическото движение и развива духовнопросветителска дейност. Води нелегални курсове за проповедници на т. нар. Изповядваща църква, отхвърляща нацисткия контрол над християнските общности. През 1943 г. е арестуван по подозрение за участие в заговор срещу Хитлер. Един месец преди края на Втората световна война е обесен в концлагена Флосенбург