Къде е Църквата след гей-парада?

Почти нямаше медия в края на миналата
седмица (27 и 28 юни т. г.), която да не
отрази протеста на различни
вероизповедания срещу провеждането на
гей парада в София на 28. юни.


Открои се писмото на Светия Синод на
БПЦ. Адресирано до президент, премиер,
до кмета на София. “Да се отмени”, “Да се
забрани”, “Да се въведе” – бяха най-често
срещаните изрази в журналистическите
материали. Съвсем просто – забранява се,
и проблема го няма. Без значение наистина
ли е така, или не.


“Обществото ни има голяма потребност от
здрави, силни и морални личности...” – се
казва в същото това изявление. Че има
потребност, е повече от очевидно. Силните
и морални личности все повече са само
литературни или филмови герои. Но едва
ли можем да очакваме да ги изгради
кметът на София. Може би училището?
Обществото?


Църквата е тази, която трябва да говори на
хората за вяра, покаяние, християнска
култура и морал. За това, че Бог е създал
мъжете – мъже и жените – жени. За това, че
семейството е нещо повече от общо
имущество. Църквата трябва да
просвещава, да свидетелства за Бог, да
води хората до покаяние и нов живот в
Христос. Да разяснява какво е грях и колко
страшни са последиците от него. Да
изгражда духовни ценности. Тогава и гей-
парадът няма да е толкова интересен. Нито
хората, които тръгват по този път, ще са
толкова много.


Това е трудният път – този на изпълнение
на истинската мисия на Църквата – да
покаже пътя на спасението на имащите
нужда от него. Лесният път са забраните.
От които, както се вижда, особена полза
няма.