Запечатаният ангел (избрано)

При поръчка на тази книга може да изберете брой на списание
ХРИСТИЯНСТВО И КУЛТУРА като подарък (броевете с нулеви цени).

Николай Семьонович Лесков (1831–1895) е един от класиците на руската
литература, оставил след себе си огромно по своя мащаб и значение
творчество.

......"Лесков е продължител на големите разказвачи от миналото,
паметта за които е съхранила безбрежната руска равнина. И той е
някак естествено по-близък до "Историята" на Херодот, отколкото до
романите на Балзак; връзката с тези далечни времена и пространства
скепява неговата православна вяра, защото Лесков е истински
религиозен човек, макар нееднократно и то доста рязко да е подлагал
на критика йерархията на Руската църква. Накратко, Бенямин приема,
че Лесков е "чпвек на преданието", затова и създава "творби-легенди",
чиито главни герои са хора, прекарващи дните си в усилен труд,
докато ненадейно животът не ги изправи пред изпитание. Например с
глада, разразил се по "Рождество" ("Празнодумици"), или пък когато
сам Христос спохожда старовереца Тимофей Осипов ("Христос на
гости у мъжика"). И всичко изведнъж се променя. Зейва пропаст във
времето на разказвача, който вече не следва линерното време на
събитията, а библейската притча: мужикът Тимофей "устройва ясли в
сърцето си за Христос" и посреща като най-скъп гост най-лютия си
враг, своя чичо, разорил го, че и съсипал животът му. Бе зцитата от
Римляни 12:20: "Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го: ако е
жаден, напой го", този Лесков разказ не би имал никакъв смисъл, и
праведността на Тимофей би си останала чисто чудачество.
Каквото чудачество впрочем е и това на "умувача" Рижков, приел да
бъде квартален полицай със символичната плата от десет рубли на
месец, с която той наистина съумява да живее. И то заедно с жена си
и детето си защото е прочел Библията, макар с право губернаторът да
отбелязва, че такива хора в Русия просто няма. Рижов обаче
съществува, той е праведникът, принудил губернатора да стори
поклон в цъкрвата. Той не се бои от властите, кото са "лениви, алчни
и пред престола лукави". Не се бои да казва истината, нито се бои, че
ще го затворят ("в затвора се яде по-сито"), нито че ще го заточат
("Къде може да ме пратят, дето ще бъда по-зле идето моят Бог ще ме
остави? Той е с мен навсякъде, а свен от Него от никого не ме е
страх"). В социален план Рижков е чудак ("чудак,чудак", все повтаря
губернаторът), но в плана на вярата той е праведник......
... Чудакът носи загадката на доброто. А разгадката не е в самия него,
а другаде.
"Винаги съм имал предвид важността на Евангелието, в което по мое
убеждение, е скрит дълбинния смисъл на живота", пише Лесков."

От предговора на Тони Николов
"Разказвачът Лесков и неговите "ЧУДАЦИ"’

запечатаният ангел, николай лесков, фондация комунитас книги, християнска литература, християнски книги, николай лесков творчество