Библейското магаре

Обикновено царете избират за парадно животно силен, боен вид -
чистокръвен кон, внушителен слон или дори камила. Христос влиза в
Ерусалим на "дете на магарица" в качеството си на юдейски цар. И това е, за да изпълни традицията - Давид има "царска магарица", а Соломон е помазан за цар на "диво магаре". Мъдрост или глупост е царят да язди животно, символ на миролюбието и сексуалността? Други тълкуват, че мъжкото магаре е обвързано с материалното, с тленното и неговата сила, а онези, които го яздят парадно, са овладяли тази страна на човешкото същество и на обществото...А какво означава, че в иврит "магаренце" не е умалително от думата "магаре"; а "магарица" означава "бавна стъпка" и пак няма нищо общо с мъжкото магаре? А дивото магаре на Соломон?

Книгата дава отговори на тези любопитни въпроси и на загадката защо юдейският цар язди "дете на магарица", а царят е от племето на Юда, за когото още Яков/Израил пророкува, че ще отвърже своето магаре, точно както апостолите отвързват магаренцето, за което ги е пратил Исус Христос...

Мони Алмалех е редовен професор в Нов български университет и гост-
професор в Института за български език - БАН. Чете лекции и в СУ Св.
Климент Охридски и във Висшия евангелски богословски институт. Автор
е на първия Ивритско-български речник (2004).’

библейското магаре, християнски книги, мони алмалех, богословие, символи в стария завет, библейски символи, теология и богословие