РазМисли за суетата

Суетата в човешката история е древна, но и същевременно неостаряваща
и вечно актуална тема. Още в старозаветни времена псалмопевецът
установява крехкото и суетно състояние на човек: "Ето, Ти си ми дал дни
колкото педя, и векът ми е като нищо пред Тебе. Наистина пълна суета е
всеки човек, който живее." (Пс.38:6). Затова той се моли на Бог да го
предпази от нея: "Отвърни очите ми да не виждам суета; животвори ме на
Твоят път" (ПС. 118:37). Суетата вълнува от дълбока древност (за което
свидетелстват книгите на Старият завет и античната литература) също
философи, законотворци, пророци, царе, императори, мъдреци, а по ново
време и богослови, мислители, есеисти, моралисти и други. Същевременно
суетата представлява едно твърде богато на съдържание понятие, което с
развитието си във времето засилва своята динамик, а и обогатява
семантичното си съдържание. Подобно изобилие от значения и смисъл
срещаме в това понятие, използвано от френския мислител Блез Паскал в
неговите "Мисли".
Oснования за избора на настоящата тема са следните обстоятелства: на
първо място Блез Паскал, както и самият обект на изследването - "Мисли",
са в полето на интересите и светоусещането на дисертанта от дълги
години. Също така самото понятие суета представлява особен интерес за
автора на настоящия труд, както и богато поле за филологическо и
богословско изследване. Освен това дисертантът намира темата за суетата
за проучена в отделни аспекти, но подходяща за доразвиване и за
задълбочен анализ. Не на последно място за отбелязване е фактът, че
изследванията на български език върху Блез Паскал са малобройни,
съвсем малко са и анализите на неговите "Мисли", а още по-оскъдни са
страниците, посветени на понятието суета в "Мисли".

Ето защо разглеждането на тази тема би могло да доведе до интересни и
приносни богословски и филологически интерпретации и анализи, и би
представлявало интерес за българския читател.

Вълчан Тончев Вълчанов получава отлична езикова и общохуманитарна
подготовка още на ниво средно образование. През периода 1985 - 1995 г.
той се обучава в Колеж "Луи Пастьор" (Кретей, Франция), Френска езикова
гимназия "Алфонс дьо Ламартин" (София) и НГДЕК "Константин Кирил
Философ". Висше образование докторантът завършва в СУ "Св. Климент
Охридски", където през 2001 г. му се присъжда магистърска степен по
специалността "Френска филология". От 2008 г. Вълчан Вълчанов работи
като асистент по практически френски език в катедра "Романистика",
ФКНФ, СУ "Св. Климент Охридски" и като преподавател по френски език
във Френския институт, София. Той е работил и като учител по френски
език в Софийската духовна семинария "Св.Иван Рилски", както и като
преводач, репортер в RFI‐България. Наследил любовта към музиката от
своя дядо Славчо Миленков, преподавател по френски език, Вълчан
Вълчанов е дългогодишен певец - баритон в хора на митрополитската
катедрала "Св. Неделя" в София; свири на китара и синтезатор, участва в
студийни записи и концерти с Ралица Ангелова от "Тоника СВ", група "ТЕ",
Красимир Гюлмезов, Ники Томов от "Дисонанс", група "Бабас и Дядос" и
др. Израснал в семейството на известния столичен свещеник, ставр.ик.
Антон Вълчанов, (превел от френски книгата "Любовта прогонва страха"
на св. Антоний Велики), Вълчан Вълчанов несъмнено продължава по пътя
на Богословската наука по примера на своя известен чичо - покойния
проф. Славчо Вълчанов.’

размисли за суетата, блез паскал, мисли, вълчан вълчанов