ВЕЧНОТО РАЖДАНЕ НА ВРЕМЕТО и други есета

"Бог даде Любовта.
Чрез Любовта творението за малко да се унищожи в мечтателно творческия порив на Бога. Тогава Бог постави по средата образите, отказа на Любовта нейния безкраен обект, обрече я на разделителната решетка на символите. Човекът се заблуди в гъсталака на образите, ненаситно заобича ограничените и неизчерпаеми повърхности на образите.
Тогава Бог направи така, че творението да мрази и убива от любов: защото обектът на неговата любов беше смъртен и раним и трябваше да бъде защитен.
Така Човекът стана бойното поле на Бог срещу самия Себе си".

Осем кратки есета на авторката Жан Херш, повлияна във философските си публикации от философската традиция, наследена от Карл Ясперс. С времето, тя доказва също, че истинският философ - още от времето на Сократ и Платон - е онзи, който живо откликва на конкретните и често болезнено остри ситуации в обществото, онзи, който не стои безучастно отстрани: затова се ангажира с дискусиите по конкретни казуси и след събитията от 1968г. Пише "Правото да бъдеш човек" и "Осветяване на тъмното", едни от най-дълбоките познати философски анализи на правата на човека’

вечното раждане на времето и други есета, жан херш, издателство семантика