Религия в училище?

ИМА ЛИ СМИСЪЛ ОТ ПРЕДМЕТА РЕЛИГИЯ?

Уважаван от мен български всекидневник
излезе днес, 29.01.2008, със статия под
заглавие “Религията пак вън от школото” и
подзаглавие “Всеки втори българин не
вярва в Бог”. Първото заглавие не ми
направи особено впечатление – вече
свикнахме с опитите за въвеждане на такъв
предмет, все неуспешни. Второто обаче
направо ме изненада. Ако половината
българи вярваха в Бог, вярвам, че нещата
около нас щяха да изглеждат много по-
различно. От петнадесет години работя в
областта на християнското книгоиздаване
и книгоразпространение и наблюденията
ми са, че дори един от всеки десет българи
да вярва в Бог е оптимистична прогноза.



Българинът е християнин, защото е
българин. Това изчерпва темата. Не е
учудващо, че предметът религия няма
никакви шансове. Защото вярата в Бог идва
от семейството, както и доброто
възпитание, и много други неща. После е
Църквата, после е училището, после е
обществото. Не е учудващо, че децата са
все по-невъзпитани, арогантни и
незачитащи авторитети. Не са само те
такива. Християнската любов е чудесно
нещо, но животът е друго, нали? Ще
стигнем и до Господ, ама някой друг път.
Сега сме заети. За да имат отношетие
децата към вярата, първо такова
отношение трябва да имат техните
родители. Дори и някой ден да наложат
със закон изучаването на предмет
“религия”, едва ли от това някой ще стане
по-морален, по-вярващ и по-добър.



Християнската вяра не е предмет. Това е
едно съдбоносно решение, което променя
човешкия живот, дава нова ценностна
система, ново разбиране за мястото на
човека във Вселената. Тези, които вярват в
Бог, които имат Библията за авторитет,
сами търсят и имат желание да познават
по-добре своя Творец. А за всички, които
изчерпват представата си за религия с по
една свещ на Великден и Рождество (за
всеки случай), предметът “религия” в най-
добрия случай е наивна глупост. Напълно
излишна. Друго си е да се наблегне на
езиците. Или на математиката. Или на
нещо друго – по-практично. Ние така и
така всички сме християни, нали?