НачалоПрепоръчваме да прочететеВ Деня на Кирил и Методий
Вашата оценка

В Деня на Кирил и Методий

11 Май 2023 г.
В Деня на Кирил и Методий
На международния ден на книгата (23-ти април) попитах дали някой помни кои са първите книги в България. Не. Между запитаните никой не помни.Защо светите равноапостоли св. св. Кирил и Методий са съставили азбуката. (Това сякаш е изтрито от съзнанието на българина. В най-добрия случай е там, но не значи нищо.)

Уикипедия казва (опазил ме Бог да твърдя, че това е критериЯТ и авторитетЪТ! но за някои от четящите е): "Солунските братя, както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език (придобил популярност като староцърковнославянски език) и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи."

Днес сме толкова заети да сме "cool" (или поне някои от нас - за да не кажа друго вместо "нас"), че "светът започва и завършва с нас". (?!) Само че дали знаем откъде идваме, кои сме и накъде вървим? Или пък можем и сме направили нещо значимо, че чак да сме толкова "cool"? Толкова съвременни книгоиздатели и автори мечтаят книгите им да се купуват и да се четат, да се почитат, за да печелят и да имат измамното самочувствие, че са някои. Книгата, заради която двамата братя Кирил и Методий са тръгнали на мисия преди над 10 века, още се чете и се твърди даже, че е най-четената по света. Книгоиздателският бранш (при все арогантността, самонапомпването и самомнението си) може само да мечтае за такова влияние - влияние в пространството и времето. (А вероятно причината за ниския рандеман на днешните е в мотивите им?) Обичам този празник. Той отразява в много голяма дълбочина различни, но важни неща. Едно от тях е, че лично на братята не им е била нужна Библия да се чете на нашия (в отдавнашния му "вариант") език. Те са я познавали на друг - очевидно е, щом са я превели; т.е., тръгнали са на тази мисия, за да спечелят от това други. (Алтруисти! Как ли биха недоумявали при вида на днешните книги за самоусъвършенстване, или тези, в които героят е... АЗ, в които езикът ни се ползва като оръжие за убийства, едни или други, вместо за доброто, за което те са мислели? Опитвам се само да ги зърна в представите си за миг как ли биха реагирали на постсоциалистическите ни разбирания, по причина на които използваме техния принос за богослужебни книги и мероприятия с цел да богохулстваме по един или по друг начин? И ако знаеха, дали щяха въпреки това пак да изпълнят мисията си?) Другото, за което си давам сметка, е, че тази тяхна мисия е била една от целите на живота им. Щом са имали цел, смисъл те са имали още преди това, ако са тръгнали да я изпълняват. Знаели са смисъла (си), изпълнили са целта си и това ги прави незабравими и значими в продължение на толкова векове. И не на последно място - и те, и последователите им (защото и тях не бива да забравяме, тяхното дело е не по-малко важно) са били УДОВЛЕТВОРЕНИ от призива, който са последвали - в смирение, богоцентрираност и, както казах, алтруизъм (прощавайте за недотам църковния термин!). Сравнени с тях, толкова днешни мимолетни напъни без смисъл и без някаква особена цел или стойност са просто еднодневки, опитващи се да впечатляват със смешни преструвки и надути претенции. Крехки пръчици с бенгалски искрици. Пъстри фойерверки с блясък "а ла минут". Ако изтрезнеем, бихме подивели при осъзнаването на празното си съществуване, лишено от всеки смисъл на понятието "живот". Трагедията на пост(пост)модерния човек. Няма за какво да умре, следователно няма и за какво да живее. Но това... му харесва. Честит празник!

Но какво празнуваме? Делото на Кирил и Методий, което не свързваме с друго, освен със славянската писменост? Някак извън контекста му на това дело? Което не познаваме чак толкова и не искаме чак толкова да познаваме? Макар че е в основата на това, което уж сме? Имаме дългогодишни навици в това. Празнуваме рождени дни, а забравяме родителите си, пък и не знаем защо изобщо живеем. Организираме празненства по именните си дни, без да се стремим да сме достойни за произнасянето на името ни с уважение. Вдигаме големи сватби, но не защото възнамеряваме бракът ни да трае до смъртта, или обратно - не вдигаме такива, макар и да не желаем да се разделим до края на живота. Излизаме в почивни дни по Рождество Христово, но нали ни е ясно непорочното зачатие (все пак светът започва и завършва именно с нас и нашето мнение), просто си колим прасето - за каквото е Коледа. Постим за отслабване до Възкресение Христово, без да сме сигурни, че Христос наистина е живял, колко повече да сме, че е възкръснал. И най-после - живеем, без качеството на това губене на време наистина да означава живот. Ако изтрезнеем, бихме подивели. Но там би почнала надеждата. Ако не изтрезнеем, си умираме пияни от онова автопокосяване, чийто ефект ще е някой да помни живота ни най-много три дни след него - безсмислена смърт, която ежедневно си наливаме по животите и по душите. Както едва ли са умрели Кирил или Методий.
всички статии от Препоръчваме да прочетете »
Подаръчни комплекти, химикалки и ролери
Новини
Препоръчваме да прочетете
статии по актуални теми и събития
Нови Книги
1
Писма до църквата
2
Вестник Зорница 11/2023
3
Любовта. Ирина Свиленова
4
Акрилни диаманти за декорация сърца
5
Децата на бурята виж още
Най-разглеждани
1
Картичка за рожден ден - цветя ПД 0483
2
Новият Завет
3
ПД 0506 Картичка за рожден ден - за тийнейджъри
4
Картичка за рожден ден с надпис ПД 0531
5
Картичка с пожелание за Нова Година - 1006 виж още
Библейски тестове
реши тестове, събери точки, спечели книги
Галерия
Запознанство с Библията - поредица на издателство ВЕРЕН съдържаща отделни книги на Библията с обяснения
Библията в България през 19-ти век и днес. Говори д-р Венцислав Стойков, 1 Декември 2022 г
Вечер посветена на религиозното творчество на Стоян Михайловски Стоян Михайловски: от идеята за Бога до личността на Бога. Говори доц. Калин Михайлов юни 2023, зала ВЕРЕН
Библията в България през 19-ти век и днес. Говори д-р Венцислав Стойков, 1 Декември 2022 г
Вечер посветена на книгата ПСАЛМИ, зала ВЕРЕН 2019