"ХЕЛОУИН" - САМХЕЙН,ВСИ СВЕТИИ и БИБЛИЯТА

  Да решаваш духовни въпроси със забраняване или налагане на празници в наше време, е просто несериозно. Но дали "религиозните елементи" на този празник отговарят на християнската - забележете - вяра, а не традиции.

  "Хелоуин" е всъщност новата година на келтите - на 31-ви октомври за тях свършвало официално лятото и започвала зимата, която свързвали със смъртта. Празникът се наричал Самхейн. Вярвали, че на този ден духовете на умрелите се завръщат отново на Земята, за да се вселят в живите. Затова и се преобличали като вампири, обикаляли с викове и оставяли храна пред домовете си, за да се нахранят духовете и да ги оставят на мира. После се събирали около големи огньове и било прието да се пренасят в жертва животни, в които смятали, че са се вселили духове. Не по-малко любопитна е историята на популярния тиквен фенер - кръстен е на ирландски пияница, който все се опитвал да надхитри Дявола. Не много успешно, както ни разказва историята.

   В историята на християнската църква през 853 г. сл. Христа папа Бонифаций ІV утвърдил 1-ви ноември като ден за прослава на всички християнски светци и мъченици в опит да премахне съществуващия езически празник. Но празнуването на Самхейн, както виждаме побеждава, подхранвано от традицията и съвременната търговска индустрия.

   Практикуването на окултизъм под каквато и да е форма Библията забранява ясно и на много места.

"Не се обръщайте към ония, които извикват мъртъвци, и при масьосници не ходете, не се оставяйте да ви осквернят" (Левит 19:31),

"Не бива да се намира у тебе такъв, който прекарва сина си или дъшеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита за мъртви, защото всеки, който върши това е гнусен пред Господа" (Второзаконие 18:10).

   И още много пасажи. Защо така категорично Библията предупреждава, забранява, увещава? Защото духовният свят е реалност, и съществуването на силите на Злото не е фантазия. Когато човек започне да се занимава с всички тези практики дори на шега, той започва лека полека да им вярва и прави съзнанието си податливо на всички тези зли духовни сили. Защото "запазена марка" на Дявола са впечатляващите чудеса, магии и гадания, които да излъжат и отдалечат от Бога човешкото същество. А със собствените си сили човек не може да застане срещу духовните зли сили. В една своя книга К.С.Луис предупреждава за дявола: "Съществуват две еднакво противоположни грешки, в които може да изпадне расата ни по отношение на дяволите. Първата е да не повярва, че те съществуват. А другата е да повярва и да прояви прекален и нездрав интерес към тях. Що се отнася до самите демони, те са еднакво доволни и от двете грешки и с еднаква радост поздравяват и материалиста, и масьосника."

   Християнинът не може да бъде в нито една от двете категории. Той не може нито да е безразличен към подобни празници - не защото "религозните елементи" не отговарят на традициите, а защото вярата му не позволява.