“Даже и в смеха сърцето може да боли”

Нищо в този свят не е съвършено. Всеки смях е примесен с тъга. Всеки диамант има някакъв недостатък. Всеки човек има някаква слабост на характера. Във
всички области на живота винаги има някакво скрито червейче, което гризе ябълката отвътре.
Добре е да сме идеалисти – Бог е вложил в нас копнеж по съвършенството. Но също е добре и да сме реалисти – под слънцето няма да намерим абсолютно
съвършенство.


Младите хора често си мислят, че тяхното семейство е единственото, в което има караници. Или че само техните родители са посредствени личности.
Толкова е лесно да се разочароваме от местната църква и да си мислим, че в другите църкви всичко е розово.

Или пък постоянно търсим идеални приятели. Очакваме от другите съвършенство, въпреки че ние самите не го проявяваме.
Трябва ясно да си дадем сметка за факта, че всеки човек има грешки и слабости, някои по-очевидни от други. Колкото по изявена личност е някой, толкова по-
явни са обикновено и неговите грешки. Вместо да се разочароваме от грешките на другите вярващи, по-добре е да подчертаваме техните добри качества. А
такива също всеки има. Само една личност обаче има всички добри качества накуп – Господ Иисус.

Често си мисля, че Господ нарочно ни е оставил тук долу с един постоянен и никога незадоволен копнеж по съвършенството – за да гледаме нагоре към Него,
в когото няма
грешка и няма недостатък. В Него е сборът от всички нравствени прелести. При Него няма разочарование.”



Откъсът е от сборника библейски четива за всеки ден "Светлина по пътя" от Уилям Макдоналд

Заглавието е стих от книгата Притчи, 14 глава 13 стих