Самота и проблеми

И така, ако има някоя утеха в Христос или някое успокоение от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание, направете радостта ми пълна, като имате един и същ ум и една и съща любов, като бъдете единодушни и единомислени. Послание на ап. Павел към Филипяните 2:1








Учим, растем, следваме, образоваме се, работим. Срещаме се с хора, създаваме семейства. Но и се сблъскваме с проблеми, болки, болести, непостоянство, самота, неуспехи, нещастия. Колко е добре някой да ни помогне, да ни каже добра дума, да ни подкрепи. Обществото, което ни заобикаля, няма да направи това. Едва ли ще получим помощ в службата или фирмата, където работим, а още по-малко – от държавата. Обикновено това става в едно добре функциониращо семейство. Но колко такива има? Много често човек остава сам с проблема си.



Аз си задавам въпроса какво мога да направя за себе си и за другите, ако съм християнин, ако си чета Библията и ако току-що съм прочел горните стихове от писмото на апостол Павел.



Утехата в Христос е най-вече за наше лично спокойствие и мир. Бог в лицето на Христос вижда всичко и знае всичко, Той може да се намеси и действително се намесва, когато Му предадем проблема в молитва. Той може да ни даде мир и сила да изтърпим злото. Но Той може и да даде изходен път и решение. Най-важното в това е нашата искреност.



Успокоение от любов. Мисля, че има конфликти, при които ние можем да покажем любов към участниците в конфликта или към хората, страдащи от болка или нараняване. Но за това трябва да превъзмогнем, да поставим на заден план собствената си личност. Това се налага винаги, когато показваме любов. Особено, когато ние самите участваме в конфликта. Тогава ще трябва да се преборим с нашето нараняване. Да обичаш, значи да помогнеш, да наградиш, да дадеш целувка там, където има нужда. Успокоението в любов е действие, което изисква усилие. Но изисква и съобразителност. Какво точно да направя, за да помогна? Как най-добре ще помогна с любов? Това може да има духовен израз, една добра дума, но може да има и материален израз. Това означава да пуснем, да се откажем, да дадем.



Общение на Духа. Става дума за Светия Божи Дух. Това общение най-просто си го представям като съвместна молитва със страдащия, с имащия проблем. А ако сте сами, молете се сами и призовете искрено Бога на помощ. Божието слово има свръхестествено влияние върху човека, самото четене на Словото е общуване с Бога. Преди това се помолете Бог да ви говори и да ви напътства. Ако имате близък духовен човек или просто вярващ приятел, можете да го потърсите. Приятелският разговор и молитва често пъти са голяма помощ. Но внимавайте, това трябва да е човек, който има навика да си чете Библията и я познава.



Милосърдието или състраданието помагат в борбата ни с греха поради самото си естество. Първо, когато вие страдате и се постараете да помогнете на някой друг, виждате своя проблем от друга гледна точка. Или направо го забравяте. Понякога така сме се съсредоточили в самите себе си, че забравяме другите. И когато се наложи да им помогнем, могат да ни се отворят очите да видим, че чуждите страдания са много по-сериозни от нашите. Второ, когато помогнем на човека с проблем, макар и само физически, материално, ние му помагаме и духовно поне с една малка крачка нататък. Дори само страдащият да види, че има приятел и че някой мисли за него, това е съществена помощ.



Предстaвeте си сега, че съществуват приятели, които така си помагат и се грижат един за друг. Това е едно семейство – както са били старите семейства, когато всички са живеели заедно – бащи, майки, братя, сестри, деца – и всеки е помагал на всеки. Дори хората с недъзи или сираците са били добре обгрижени от семейната общност. Сега вече не е така. Сега хората в повечето случаи живеят сами и самотата е най-разпространеното зло в съвременото общество. Но такива приятелски, по-точно братски настроени общества има, и това са общностите на вярващите. Така съм си представял първите християнски църкви. Там хората не са идвали просто в неделя да запалят свещ. Те са били едно семейство, една фамилия. Това е бастионът на Господ Иисус Христос и това се нарича Неговата църква.



Когато вярваме,че Господ е дал живота Си за нас, тази вяра – християнската вяра – ни дава възможност да започнем един нов живот. Следствието от това е вечен живот. Но нашият живот на тази земя продължава и ние заживяваме в обществото на вярващите. Тези стихове са писани за тях и те се изпълняват в една жива християнска общност, която спазва писаното в Библията. Това е решението за самотата. И в много случаи – на проблемите. Не че проблеми няма да има и ще ги решим всичките, но във всеки случай ще е по-леко. Много проблеми ще бъдат решени. А и много няма въобще да възникнат.