Вашата оценка

Християнското семейство

21 Ноември 2023 г.
Християнското семейство
   Когато мъж и жена имат деца и живеят заедно, ние ги наричаме „семейство“. В днешно време обаче понятието за семейство се променя. Не толкова от промяна на съзнанието на народа, а по-скоро под натиска на държавата. Нищо ново, това е ставало и преди през вековете. Владетели, държави, релиrиозни общности са се мъчили да променят естественото семейство така, че да служи на техните цели. При това са отнемали естествени функции на семейството.

Преди епохата на комунизма в България повечето семейства са живеели заедно като по-големи родове, понякога по няколко поколения. Съвместно са изкарвали прехраната си, помагали са си в отглеждането и образоването на децата. Грижата за възрастните, немощните или недъгавите е била естествена отговорност на семейството, а не на държавата. Тези „разширени“ семейства са изграждали обществото и неговия живот. Читалищата са били характерно явление за този обществен живот в България.

   Този модел на семейство и общество е бил разбит. Семействата са се разпаднали на изолирани двойки, обитаващи малки жилища в огромни блокове, където държавата лесно е можела да ги контролира (с помощта на услужливи доносници). Постепенно те са се изолирали от останалата част на рода. Социалните и възпитателните функции са били иззети от държавата. Този процес на дезинтеграция продължава и днес. Братовчеди не се познават, възрастните родители се отглеждат в старчески домове, за децата с увреждания е длъжна да се грижи държавата. А да не говорим за съдбата на съседа ни – тя все по-малко ни интересува.

   „Семейство“ вече не се нарича съжителството между мъж и жена с техните деца. Възможни са всякакви комбинации – и горко на всеки, който би дръзнал да каже нещо против! В името на търпимостта и плурализма страда елементарното чувство за човешко семейство.

Но какъв е бил първоначалният замисъл на Твореца, който е създал първата човешка двойка? Адам и Ева не са някаква романтична легенда, а жестока, безмилостна история. Историята на действия и последици, на поемане на отговорност.

   Християнското семейство е общност от вярващи хора, които признават Христос за висш авторитет. Не можем да говорим за „християнско семейство“ само защото сме българи и по традиция православни. Един мой комшия ме поздрави сърдечно за празника на християнското семейство, но след като му казах нещо за Христос, избухна, че това са глупости и „никой не е дошъл оттам да ни каже има ли нещо, или не“. Ако не вярваме в Христос като Господ и Спасител, не можем да се наричаме „християнско семейство“. Това би било лицемерие.

   Библията казва много ясно и подробно какво е християнското семейство. Описани са различните роли на бащата, майката и децата. Бащата се грижи за издръжката на семейството си, стреми се да познава потребностите на членовете му и да ги задоволява. Майката е негов верен помощник.

   Липсата на отговорност и инициатива у един мъж, липсата на мъжественост и любов към домашните убива семейството. Тогава жената започва да поема отговорността и инициативата и постепенно заема мястото, отредено от Твореца на мъжа. Това води до един пагубен омагьосан кръг, водещ все по-надолу.

   Независимо от обществените развития, „християнското семейство“ е вечно, както е самото творение. Дали ще функционира, или не, има своите дълбоки причини. Основната е дали и двамата, и мъжът, и жената признават Христос за свой върховен авторитет. Ако двамата Го признават за Божия Син, умрял като жертва за техните грехове, те живеят един нов живот, подчинен на Неговата любов и Неговите правила. Библията описва как трябва да изглежда семейството им. Ако зачитат авторитета на Христос, те ще се радват да живеят, както Той казва.

   За всяко семейство, което би искало да се нарича „християнско“, препоръчвам да извади от Библията напътствията за мъжа, за жената и за децата. Да размисли сериозно над тях и да започне да ги прилага в живота си.



   Когато моята жена повярва в Христос, аз не бях вярващ и не Го познавах. Но след известно време ми направи впечатление рязката промяна в нейното поведение. И я попитах: „Абе, ти защо си станала толкова добра?“ Тя само се засмя и не ми отговори. Но след време сам разбрах, когато и аз станах „толкова добър“.


Новини
Препоръчваме да прочетете
статии по актуални теми и събития
Библейски тестове
реши тестове, събери точки, спечели книги