Евангелист Лука

Какво си представяте, като чуете думата “евангелист”? За някои е толкова страшна като например ебола или проказа. А какво ще си помислите, ако разберете,
че евангелистите са били само четирима?

Днес думата еваенгелист е изпълнена с най-странни представи. Стигнало се е дори дотам, че за обикновения човек тя е страшна и неприятна.
Но почакайте малко с негативните представи! Евангелистите са хората, които са написали четирите Евангелия, стигнали до нас в състава на Библията. Това са
разказите за събитията от земния живот на Христос. Те са били най-четените и най-разпространени сред първите християни. Написани са съвсем скоро след
събитията, които описват – около 40 – 50 години по-късно, когато е имало все още множество живи очевидци. Най-ранните открити преписи са от първи век
сл. Хр. Тези преписи са многобройни и във всички тях текстът съвпада. Това изключва фалшификация и ясно потвърждава автентичността на историческите
разкази. Интересно е да се отбележи, че историята не познава други древни документи, от които съществуват толкова много и толкова ранни преписи.
Евангелията и другите писания на Новия Завет са най-добре потвърдените исторически документи.

Евангелията са разкази за живота на Христос – така, както са го видели техните автори. В три от тях доста от събитията се повтарят и са разказани по много
подобен начин. Това са Евангелията според Матей, Марк и Лука, наречени още “синоптични”.

Лука е написал две книги от Новият завет – Евангелието според Лука и Деянията на апостолите. Неговата личност ни е позната от тези и от други книги на
Новия Завет. Когато сте общували с един човек, запомняте някои важни неща, които той е казал или които характеризират личността му. При Лука това е
неговата прецизност. Той уверява читателя, че грижливо е проучил всичко и излага точно и истинно събитията. В предисловието си той казва, че “мнозина
предприеха да съчинят разказ за съвършено известните между нас събития”. Забележете, събитията не подлежат на никакво съмнение!

Преди годнини една жена ми каза, че по принцип вярва на историята за Христос, но не вярва, че Мария е заченала от Светия Дух. Тя каза: “Здравко, аз знам
как се правят деца!” Е, Лука е бил лекар и със сигурност също е знаел. Но той казва: “За Бога няма нищо невъзможно.” А аз казвам: Нима Този, който е
сътворил човешкото тяло, не знае как да го управлява? Нима Този, който е създал целия свят и човека, не може да създаде още един човек?
Така е и с други случки, а и с целия раказ на Лука. Човек трябва да мисли. Събитията, описани от Лука, не са подбрани случайно, а разкриват систематично
дълбоката истина на християнството.

Иисус е Божият син. Той е въплътеният в човешко тяло Бог. Същевременно Той е Човешкият Син, истински човек като нас. Иисус ни разкрива всичко, което
можем да знаем за Бога. Но най-важното е, че Той може да ни “плати сметката”. Той плаща наказанието за нашите грехове. А греховете ни са това, което не
съвпада със съвършения Божи морал. Всеки от нас има такива неща. Тъй като Иисус плаща за греховете ни, Той може и да ги прости.

В една от случките, описани от Лука, Иисус казва: „Кое е по-лесно да кажа? „Прощават ти се греховете!“ – или: „Стани и ходи!“ Но за да познаете, че
Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове – каза на паралитика: „Казвам ти: стани, вдигни постелката си и си иди у дома.“ 
Най-големият ни грях е, че не искаме да познаваме Бога. Не искаме да сравним нашия морал с Божия морал. Ако направим това, ще стигнем до убеждението,
че не можем да изпълняваме Божиите заповеди и се нуждаем от прошка.

А с Божията прошка ние получаваме вечен живот. В глава 18 на Евангелието от Лука един началник пита Христос какво да направи, за да получи вечен живот. В
крайна сметка за оказва, че трябва да спазва Божия морал, обаче това не може да стане, ако не следва Христос. А да следваш Христос означава да се
запознаеш с Него, да искаш да си с Него, Той да бъде най-важен в живота ти. Това става, като се смириш, поискаш прошка за греховете си, четеш за Него и се
срещаш с хора които го познават. Да принадлежиш на Бога значи да си свързан с него. Тогава си Негово дете и си в Неговата власт – както на този свят, така и
в бъдещия след смъртта. В противен случай Христос казава, че ще останеш във външната тъмнина, където е плач и скърцане със зъби.
Лука ни разказва за двама от учениците на Христос, че “им отвори ума, за да разбират писанията” (24:45). Това е следствието от новорождението на един
човек, който е решил да се отдаде на Христос.

На празния гроб на Христос двама мъже с бели дрехи казват: “Няма го тук, а възкръсна...”. Без Възкресението нямаше да има християнство. Но то е факт и
завладява умовете и сърцата на хората, които вярват. Това е единственият път човек да преодолее смъртта и да живее вечно и да възкръсне!