Ще повярваш ли ако лично видиш чудото?

Мнозина считат евангелския разказ за раждането, живота и възкресението на Христос за приказка. С аргумента, че не звучи достоверно. Не може да бъде. В
повечето случаи без отделено време и усилие да се проверят фактите, да се научи повече за историята, да се помисли над аргументите за достоверността на
всички разказани събития. “Ако видя, ще повярвам” – е репликата, с която често се приключва разговорът. Дали?  Евангелската история ни разказва за един
човек, който преди около две хилядолетия е реагирал по същия начин. Името му е Тома, познат е като “Неверни”. Разказът е в Евангелието според Йоан, 20
глава.



А Тома, един от дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато дойде Иисус. Затова другите ученици му казаха: „Видяхме Господа.“ Но той им каза:
„Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите и не сложа пръста си в белега от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!“
И след осем дни учениците Му пак бяха вътре и Тома – с тях. Иисус дойде, като вратите бяха заключени, застана на средата и каза: „Мир вам!“ Тогава каза на
Тома: „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и си дай ръката, и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.“ Тома в отговор Му каза: „Господ мой и Бог
мой!“ Иисус му каза: „Тома, понеже Ме видя, ти повярва. Блажени,които не са видели и са повярвали.“



Тома е един от дванадесетте апостоли, който е бил свидетел на много чудеса, извършени от Христоc, включително и възкресението на Лазар. И въпреки
всичко човекът иска доказателства за възкресението. “Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не сложа ръката си в в ребрата Му, няма да повярвам!”
Никакви косвени доказателства не са достатъчни. Да видя, да пипна. Тогава ще повярвам. Как завършва историята? С признанието: “Господ мой и Бог мой”.
Тома е спазил това, което е казал. Наистина е повярвал.


Днес отбелязваме тази история с църковен празник. Но как се отнася тя за всеки един от нас? Молим Бога за чудо, обикновено в тежки житейски ситуации.
Критично състояние в болницата, инцидент, житейска криза, притеснения и страх за живота и състоянието на близък… Списъкът може да се продължи
безкрайно. И без да е “религиозен”, човек инстиктивно търси помощ свише в такива ситуации. И се случва чудото да стане. Въпреки малките шансове,
въпреки нищожната вероятност всичко да се оправи. Новините са добри. Виждаме ли тогава Божията намеса? Замисляме ли се за Неговото съществуване? За
Неговото присъствие в живота ни? Или с облекчение отминаваме случилото се и продължаваме нататък с краткия коментар: “Късмет”? “Не бъди невярващ, а
вярващ” – казва Христос на Тома. Когато чудото се случи, когато всичко е свършило и сълзите са от радост и облекчение, нека си спомним към кого сме
викали. Да го потърсим, да му се доверим.


След разказа за Тома Неверни Йоан продължава: “И Исус извърши още много други знамения пред учениците, които не са написани в тази книга. А тези са
написани, за да повярвате, че Иисус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.”

Хубав празник!


*Тома Неверни, Микеланджело да Караваджо