Вашата оценка

КАК РАЗБИРАМЕ ТОЛЕРАНТНОСТТА?

19 Юли 2007 г.
"ТОЛЕРАНТЕН - който проявява търпимост
към чуждото мнение, либерален, с голяма
душа."
Това е определението в "Съвременен
тълковен речник на българския език". Да
проявяваш търпимост към чуждото мнение
е част от доброто възпитание, проява на
уважение към другата личност, част от
нормите на съвременното общество.
Уважаването на чуждото мнение е
наистина едно похвално качество в
човешкия характер, но въпросът е за това
ли става дума днес?

Медиите са залети от безкрайни
публицистични предавания, дискутиращи
нечии права. Няма начин да не се чуе поне
няколко пъти призив да разбираме и
приемаме този или онзи, независимо, че
това което прави "не е традиционно" или
се "различава от традиционните ценности
и морал". Примери много - гей общества,
защитници на околната среда,
демонстриращи авангардно, феминистки,
защитаващи абортите, националисти,
групи със странни религиозни практики,
порно попфолк кумири. Пази боже да не ги
одобриш. Най-слабата квалификация е че
"не си в крак с времето". Да не говорим да
вземеш да кажеш че си активен
християнин, че вярата ти в Бога не се
изчерпва със запалването на свещ от 2 лева
два пъти годишно, а смяташ Библията за
истина. Че смяташ лъжата, завистта,
омразата и егоизма за нещо лошо? Че
уважаваш правото на човешки живот и си
против аборта? Че човек има нужда от
покаяние и прошка пред своя Създател?
Спектърът на квалификации е
изключително богат - от "прекаляваш с
тези разбирания" до "ти си фанатик".
Питам се къде отиде толерантността.
Лека-полека идеята за взаимно приемане и
разбиране на различни възгледи и култури
се превръща в едно крайно нетолерантно
отношение към всеки, който има куража да
защитава нещо "традиционно". Дори да не
одобряваш хомосексуализма, не можеш да
го кажеш гласно. Така лека полека сами
превръщаме ненормалното в норма, а
после се чудим защо сме толкова зле. И
организираме дискусии на тема "какъв ни е
проблемът".

На всичко "традиционно" започваме да
гледаме като на отживяло времето си. Да
не казваме на глас, че злото е зло, а да си
мълчим. Да се пазим да защитаваме
християнската си вяра и възгледи, за да не
станем обект на иронични забележки.
Защо? Нали живеем във времето на
толерантноста?

Библията не се интересува от "модата" на
съответното време. Тя говори за неща,
които са вечни. Моралният закон не е по-
различен от преди 3000 години. И тогава и
сега нарушаването му има своите тежки
последствия – в живота, в душата, в
сърцето на всеки един от нас. Библейските
послания не галят човешкото его. Но носят
изцеление и живот. И си струва да не бъдат
отхвърляни, преди поне да са проверени.
Новини
Препоръчваме да прочетете
статии по актуални теми и събития
Библейски тестове
реши тестове, събери точки, спечели книги