Смъртният грях

„Истина ви казвам, че всичките грехове на човешките синове ще бъдат простени и всичките хули, с които биха
богохулствали; но ако някой похули Святия Дух, за него няма прошка до века, а е виновен за всеки грях.“ (Марк 3:28-29)




Широко е разпространено схващането, че съществуват седем „смъртни гряха“, които Бог няма да прости. Те са:
гордост, сребролюбие или алчност, блудство или похот, завист, чревоугодие, гняв и леност или мързел. Това действително
са сериозни грехове, а и доста други, по-конкретни грехове могат да бъдат причислени към някоя от тези категории. В
Библията обаче изрично се казва, че заплатата на всеки грях е смърт. Няма грях, който е по-смъртен от друг, нито пък
има грях, който е достатъчно дребен, за да не заслужава смърт. И нямаме шанс да избегнем смъртта, като се въздържаме от
грехове. Всеки човек се ражда с грешната природа на Адам и затова върши грехове – те са естествено следствие от
вътрешното му естество. Дори да можехме в бъдеще да престанем да грешим, това не разрешава проблема с миналото. Няма
човек, който да не е заслужил смъртта.


Добрата новина е, че Бог прощава всеки грях. Но не заради нашето усърдие и добродетел, а заради изкупителната жертва,
принесена за нас. Божият Син Иисус Христос е умрял на кръста, за да понесе нашето наказание – смъртта. Неговата смърт
замества нашата. Всеки човек, който с искрено покаяние за греховете си и с вяра приеме тази жертва, получава прошка и
спасение.


Как тогава да разбираме горния цитат от Библията? В него изрично се казва, че който похули Светия Дух, ще бъде виновен
за вечен грях и за него прошка няма да има. Срещал съм много хора с искрена вяра, които са били в дълбока депресия,
защото са мятали, че са извършили този грях и вече са изгубени завинаги.
За да разберем какъв е този непростим грях, трябва внимателно да прочетем случката, поради която Иисус отправя това
предупреждение. Книжниците, представители на религиозната власт в Израел, обвиняват Иисус, че е обсебен от Сатана и
върши чудесата Си чрез силата на дявола. Тези хора са наблюдавали Иисус и са били свидетели на много чудеса. Също така
са слушали и Неговите поучения. Те са познавали добре и старозаветните писания, в които е пророкувано за Месията,
божествения Спасител. Имали са пълната възможност да Го разпознаят. Вместо това обаче те Го обявяват за Сатана! Това е
съзнателно решение за отхвърляне на Спасителя. Е, ако човек отхвърли самото спасение, то е ясно, че няма да получи
прошка за греховете си. Нали спасението е именно прошка за греховете.
Светият Дух е третото Лице на Бога. Той действа в човека, за да го изобличи за грях и да му покаже Спасителя Христос.
Това става по различни начини. Чудесата, които Иисус е вършел, са били един от тези начини. Тези хора обаче са
приписали това действие на Божия противник. Божият Дух е този, който подтиква човека и му предлага спасението.
Похулването на Божия Дух означава решителен отказ човек да повярва в Христос. Тогава за него не остава друг път освен
към пъкъла.


Ако човек приеме спасителната жертва на Христос, Бог е обещал да му прости всеки грях. Ако я отхвърли, за него няма
спасение.