ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Днес се празнува църковният празник Възнесение Господне (Спасовден). Според Новия завет 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на
Земята, след което на този ден в подножието на Елеонската планина се е възнесъл в небесата. През четиридесетте дни от Неговото възкресение до
възнесението Си Господ се е явявал неколкократно на Своите ученици, като им е представял възможно най-верните доказателства за възкресението на Своето
тяло. През това време Той им е говорил и за Божието царство. Разказът за тези събития стига до нас благодарение на лекаря Лука, написал продължението на
Евангелието според Лука - книгата Деяния на светите апостоли. След като Исус се възнася в небесата учениците в унес гледат след Него към небето. От
тяхната унесеност ги изваждат двама ангели, като ги питат защо стоят и гледат към небето. Дали тъжат, или се прекланят, или се чудят?
Без съмнение и трите, като най-силна е тъгата. Затова ангелите ги утешават, като им казват, че възкръсналият Христос ще дойде отново. Така, както са Го
видели да отива на небето. (Деяния на апостолите 1 глава 1-11 стих).

“Чакай ГОСПОДА, бъди смел и нека се укрепи сърцето ти! Да! Чакай ГОСПОДА!" ни казва псалмистът в Псалм 27*

Чакането е мъчително нещо. Особено когато не си сигурен в изхода. Дали този, когото чакаш, ще дойде въобще? А ако дойде, дали ще свърши работата, за
която го чакаш? Дали цялото чакане въобще си струва?
Друго е обаче да чакаш Един, за когото си уверен, че държи на думата Си. И който със сигурност е способен да ти помогне. Който може правилно да оцени
ситуацията ти и помощта Му ще бъде точно необходимата. Дори може да те изненада с някое необичайно, може би и свръхестествено решение на проблема.
А може би най-важното в чакането на този Помощник е да знаеш, че Той е милостив към твоите грешки и те обича. С такава нагласа можем да се обърнем към
Господа и да чакаме от Него решение на проблемите си. Затова и в горния псалм се казва: „Бъди смел и нека се укрепи сърцето ти.“ Ако така познаваме
очаквания Помощник, можем да бъдем смели, можем да имаме надежда и увереност. Това води до психическо здраве, сили и спокойствие за живота ни.
Виждал съм хора с неизлечими болести, които въпреки това са излъчвали мир и радост. Вярата в Този, когото очакват, е била от основно значение. Ако
очакваш смъртта и безнадеждността, те ще дойдат. Но ако чакаш Господа, Той ще подейства за изцеление и спасение – по един или друг начин. Вярата в Бога
и Неговия Син Иисус Христос дава на човека вечен живот – една винаги отворена врата, дори в най-безизходната ситуация. Тази врата е последната спирка от
голямото чакане на живота ни. Това е прекрасният изход, който ни е сигурен, дори тук да ни се случи най-лошото.
Със съзнанието за тази сигурна врата към вечността можем спокойно да чакаме Господа. И нека сърцето ни не отпада страх­ливо. Нека се укрепим, защото
знаем кого чакаме.

*Текстът "Чакане" е от сборника библейски четива за всеки ден "Мисли на зазоряване", автор Здравко Ненов