ГОЛЕМИЯТ ГРЯХ
из книгата "ОТВЪД ЧОВЕКА"

Съществува порок, от който не е лишен нито един човек на света. Всеки от нас го мрази, когато го вижда у другите, и едва ли някой освен християните някога си е представял, че и самият той го притежава. Чувал съм хората да признават, че имат лош характер или че не могат да устояват на жените, както и на пиенето, или дори че са страхливци. Но не мисля, че изобщо някога съм чувал човек, който не е християнин, да обвинява себе си в този порок. И в същото време много рядко съм срещал някой, който не е християнин, а проявява и най-малката милост към хората, у които открие този порок. Няма недостатък, предизвикващ по-голямо неодобрение спрямо човека, който го притежава, нито пък недостатък, който по-малко да забелязваме у себе си. И в колкото по-голяма степен го притежаваме сами, толкова повече не го приемаме у другите.


Порокът, за който говоря, е гордостта или самонадеяността, а противоположната му добродетел според християнската нравственост е смирението. Може би си спомняте, че когато говорих за сексуалната нравственост, ви предупредих - не това е центърът на християнския морал. Е добре, сега стигнахме да същността. Според християнските учители основният грях, най-голямото зло, е гордостта. Липсата на целомъдрие, гневът, алчността, пиянството и всичко останало е дребна работа в сравнение с нея. Именно поради гордостта дяволът е станал дявол: тя води към всички други пороци. Гордостта е състояние на съзнанието изцяло насочено срещу Бога.


Струва ли ви се, че преуваличавам? Ако е така, помислете отново. Посочих преди малко, че колкото повече гордост притежава човек, толкова по-малко харесва гордостта у другите. Всъщност, ако искате да откриете колко сте горд, най-лесно е да се запитате: "Доколко ми е неприятно, когато другите хора се отнасят хладно към мен или се правят, че не ме забелязват, или се намесват в работите ми, или ме гледат отвисоко и се надуват?" Работата е там, че гордостта на всеки човек се съревновава с гордостта на другите хора. Именно защото исках аз да съм в центъра на вниманието тази вечер, затова ми е толкова неприятно, че друг изпълнява тази роля. Двама съперници никога не постигат съгласие. Онова, което трябва ясно да разберете, е, че в основата на гордостта стои съперничеството - съперничеството е заложено в самата й природа, - докато при другите пороци това съперничество се появява, така да се каже, случайно. Гордостта не изпитва никакво удоволствие от това, да притежава нещо, тя се стреми да притежава повече от другия. Гордостта винаги означава вражда - тя е вражда. И не само вражда между хората, но и враждебност към Бога.


Спрямо Бога вие се изправяте пред нещо, което във всяко отношение стои несравнимо по-високо от вас. Ако не приемете Бога такъв и следователно не приемете себе си като нещо нищожно в сравнение с Него, вие изобщо не познавате Бога. Всъщност докато си оставате горд, вие не сте в състояние да Го познавате. Гордият човек винаги гледа отвисоко на нещата и хората, а разбира се, докато гледате с презрение надолу, не можете да видите онова, което е над вас..


откъсът подбра за вас


Марияна Иванова