Гора

Уважаеми читателю,



Задавал ли си си въпроса какво представлява една гора? Сигурно много пъти си бил в гора. Миризма на влага, листа, сумрак, игра на светлини, шумолене… Както казва поетът, “гора зашуми, вятър повее”. Някак има едно общо понятие за гора, общи правила, които важат за всички гори. Има обаче различни гори. Има и различни дървета. Oт едни става добър материал, дори за мебели, други стават само за горене, а трети са гнили, но и те придават общия тон да гората. Има гори, които са гледани, прочиствани и сечени, а има и гори, които са оставени сами на себе си и там наистина природата се проявява в пълната си сила. Веднъж видях в Славония (Хърватско) една гора, която беше идеално прочистена. Между всички дървета имаше поне десет метра разстояние, нямаше никакви храсти. Дърветата бяха прекрасни ясени, високи по 40 метра. Образцова гора, но в нея не можеше да се скрие никакво животно. Беше някак неестествена. Навсякъде личеше човешката дейност. А до нея имаше друга гора, от същите дървета, но не така прочистена. Изглеждаше, както може би са изглеждали горите през Середновековието.


А има и джунгла. Тя мирише по друг начин, всичко е съвсем различно, но пак е гора. Едни хора обичат повече едни гори други - други , но гората си е гора. Тя има тези елементарни характеристики, които всеки човек знае.



Наскоро возих един човек в колата си. Казахме си какво работим, и той, като разбра, че се занимавам професионално с книги и християнство, ме попита: “Каква е разликата между толкова много християнски религии и течения?” Тогава си помислих за гората. Така е и с християнството. То се базира на две основни неща. Първо, това е единствената религия, която се базира на конкретен исторически факт - Възкресението на Иисус Христос. Второ, тя извлича вярванията и практиката си от Божието слово, Библията. Някои ще ви кажат, че основата е традицията и учението на Църквата. Но факт е, че няма една църква. И правосалвието, и протестантството имат много различни църкви. Католическата църква, макар и да е единна на външен вид и да се подчинява на Ватикана и папата, пак има много течения, организации и етническо-религиозни направления, които много се различават помежду си. Без да двам квалификации кой е прав и кой е крив, искам да се опитам да дам отговор на този въпрос.



Ако човек прочете Новия Завет, пък ако има и смелостта да започне от началото на Библията (макар и да пропуска това, което не му е итересно), ще разбере, че човекът нарушава Божите закони. И не защото не е достатъчно добър, а поради самото си зло естество. Ще кажете, ама аз съм добър. Прочетете 10-те Божи заповеди и си отговорете искрено на въпроса дали винаги сте ги спазвали – и защо не сте. Може ли изобщо някой да ги спазва идеално?



Но след като никой не може да ги спазва, не е ли човекът направен такъв? Не е ли всъщност Бог виновен за това свое творение? Много хора твърдят точно това. Библията обаче казва друго. Адам е можел да избере да послуша Бога - просто нещо - и да не яде от един точно определен плод. Той обаче не го е послушал. Ако си искрен, драги читателю, същото е и с теб, и с цялото човечество. А в Новия Завет ясно се вижда, че от любов към човека Бог все пак е поел тази отговорност върху себе си. Той сам е разрешил проблема - не като е оневинил човека, а като е поел върху себе си наказанието, което човекът заслужава. Как ли? Като е станал човек в лицето на Христос и е понесъл наказанието за греховете ти – за твоите лични грехове, уважаеми читателю. Но за да може неговата жертва да важи за теб, е необходимо ти да се признаеш за грешник – т.е. такъв, който не спазвал законите на Бога.



Необходимо е да поискаш от него извинение и прошка. Трябва и да повярваш в него и неговата жертва на кръста и да я приемеш като жертва лично за теб.
Христос е възкръснал, той владее над живота. И той е обещал, че тези, които са приели неговата жертва, живеят завинаги на добро място при него. Целта на Бога е не само да се спаси човек от вината за греховете си и да бъде простен, а да се запознае лично със своя спасител - Бог. Когато човек повярва, той започва да опознава една личност - Твореца и Спасителя на човечеството. Започва и да общува с други такива хора.Тези хора, всички заедно, се наричат Църква (така ги нарича Библията). Накракто, това е основното послание на Бога, изразено в Библията. И това е основното послание на християнството.



Но винаги, когато се съберат повече хора, се намират такива, които казват: “Чакайте сега, дъбът е най-доброто дърво и затова ще изсечем всички останали. Ще почистим гората и ще я подредим в редички.” Други се отделят от тях и казват: “Не, борът е най-доброто дърво. Трябва да изсечем всичко и да оставим само борове!” Горите бавно се променят, някои повече, някои по-малко. А някои драстично и заприличват на изкуствена гора, в която “всичко е наред”, но нищо не е останало от Божието слово. И понеже се намесват хора, лека-полека всичко става по човешки, някъде повече, някъде по-малко. Божието слово е многостранно и който се опитва да го ограничи и обособи, неминуемо попада в ролята на селекционер на гората. Създават се цели много добре организирани горски стопанства, с представители в целия свят, които ходят нагоре-надолу и искат да направят всички гори като тяхната. Други пък имат претенцията те да са първичната, истинската гора - въпреки че вече повечето дървета са от пластмаса.
Един се е хванал едностранчиво за традицията, друг - за съботата, трети - за чудесата, четвърти - само за Духа. Бог и словото са разнообразни. Така и Църквата е разнообразна. Но когато е разнообразна, като остава вярна на словото, тя си остава жива гора.



Различните гори са интересни и хубави, но само ако можеш да помиришеш уханието на зелено, да повяее вятърът и гората да зашуми, да е прохладно, да се процежда светлина от небето, да има гласове на птички. Да има по-стари дървета, стабилни и яки, които закрилят по-слабите и по-младите. Да има и млади фиданки, които растат, за да станат сами големи и стабилни. Да има различни дървета, да има трева и храсти, да има полянки, а понякога и горски плодове. Това е и разнообразието на хората, които образуват местната Църква на Христос. В това няма нищо лошо. Така се изявява Божият Дух и многообразието на Божието Слово.



И най-важното е гората да е жива. Чували ли сте началото на първия концерт за пиано на Чайковски – величествена музика, говореща за Живота с главна букава. А Животът е собственикът на гората - Иисус Христос. “...и Го постави да бъде глава на всичко в църквата, която е Неговото тяло, пълнотата на този, който изпълва всичко във всичко.” Писмо до Ефесяните, гл. 1, ст. 22-23.



Това беше моят отговор на въпроса на моя спътник.