ИЗБОРЪТ

За кой ли път трябва да избираме. ДА, трябва. В своя живот отново и отново съм се изправял пред необходимостта да избирам.
Една от моите малки внучки трябва да избира между велисипед с каска и биберон. Когато по-малкото й братче заспива, тя го кара да си затвори очите – и когато я послуша, му открадва биберона. Така тя всяка вечер трябва да избира между велосипеда с каска и биберона. Избор между разумното и желателното.


Обикновено разумното е по-неприятно, с по-далечни ползи и не толкова бързи удоволствия и задоволяване на собственото его. В замяна на това пък дава по-добри перспективи.


Още в самата зора на човечеството Адам е трябвало да избира. Изборът е бил между неизвестния, но вкусен и приятен на вид плод, и заповедта на Бога, която предпазва него и неговите наследници от смърт. Една ситуация която се повтаря непрекъснато в живота ни.
Когато се изправих пред духовния избор да стана християнин, ми се струваше, че това е като да избирам между топло печено агнешко и коричка сух хляб с малко свинска мас. Предствях си, че християнството забранява всичко приятно и ни отнема и последната радост в живота. Имах чувството, че ще трябва цял живот да ходя облечен с бяла дреха и непрекъснато да се страхувам, че ще я оцапам. Или че ще трябва постоянно да се моля, да ходя на черква и да слушам неща които не ме интересуват. Да не говорим, че всички приятели ще ми се смеят и няма да мога да говоря свободно каквото ми се иска. Имах тези представи, докато не прочетох сам Библията и не си съставих свое независимо мнение въз основа на това, което прочетох.

А то беше много скандално дори за мнозина християни.
Прочетох за вечната прошка на Христос за моите грехове – но не само за тези, които съм извършил, а и за тези които ще извърша в бъдеще. Не е ли наистина скандално? Значи, като съм християнин, мога да си правя какъвто и да било грях и той все да ми е простен! Е, формално е така, но когато човек е християнин, той пак е изправен пред избор. Господ е заявил Своята воля. Ти можеш да правиш каквото си искаш – но преценката дали е добро, или лошо, дали Господ го одобрява, или не, си е лично твоя. И за тази своя преценка ще отговаряш лично пред Него. Разбрах, че Господ оставя тази отговорност само на нас – хората, които са повярвали, че Неговата жертва носи прошка за всеки наш грях.


Аз ще участвам в предстоящите избори на нашия народ. Но вече съм направил основния избор. Това е изборът да съм на страната на Бога, които е сътворил нашата планета и ни е създал като хора. Въпреки това бих избрал управници на нашата страна, които имат морал и отговорност пред хората на България. Когато човек може сам да решава какво е грях и какво не е, в крайна сметка всичко опира до един висок ЧОВЕШКИ морал. Така и Господ оставя хората, които са приели Неговата жертва, да решеват по един нов начин, на базата новия си християнски морал.
Електоратът може да се разочарова от своя носител на морал, но не може да направи нищо, когато обещанията не се изпълняват. Пред Бога обаче не е така. Последната дума е Негова. И съдът е Негов. Моля се за такива управници, които са готови да отговарят пред Бога за делата си.

Здравко Ненов