ИМАЛО ЛИ Е НАИСТИНА ВЪЗКРЕСЕНИЕ?

Едва ли има човек в съвременния
цивилизован свят (към който естествено се
числи и България), който да не е чувал
историята за Възкресението. Повечето хора
обаче вярват повече в боядисаните яйца и
козунака отколкото във Възкресението.
Причината - най-често "това просто не
може да бъде!". Явно е, че хората умират и
не възкръсват, и тази история положително
трябва да е легенда, мит, израз на
човешката мечта за безсмъртие.


Дали наистина е така? Светът около нас е
пълен с доста невероятни неща. Преди
няколко века е изглеждало абсурдно
земята да е кръгла, а още повече - да се
върти. А как изглеждаше само преди
двадесет години възможността да бъде
забранена Комунистическата Партия на
Съветския Съюз?


Аргументът "не може да бъде" е
философски, а не научен или исторически.
Затова нека за момент оставим настрана
материалистическите си предразсъдъци и
погледнем историческите факти.
Човечеството съди за своята история по
останалите от миналите времена
документи. Описаното в един исторически
документ събитие се приема за
достоверно, ако документът е автентичен
(тоест писан приблизително по времето на
описваното събитие), и ако е потвърден от
поне още един или два преписа със
същото съдържание.


Източниците, от които съдим за личността
на Иисус Христос, са книгите на Новия
Завет. Като исторически документи
новозаветните писания са уникални -
открити са около 25 000 преписа на целите
книги или части от тях. А историческата
наука смята за достоверни документи, от
които са намерени 4-5 преписа.
Евангелията са писани преди 64 година сл.
Хр., тоест малко след времето на
събитията, за които разказват.
Историческият, юридически и литературен
анализ на тези текстове е категоричен, че
те нямат нищо общо с митологична
литература, а са исторически описания на
очевидци. Много от събитията, описани в
евангелията, се потвърждават и от
странични, нехристиянски източници.



И така, фактите около възкресението на
Иисус Христос.



ПЪРВИ ФАКТ. БИЧУВАНЕТО. Христос е
умрял наистина, противно на някои
съвремени хипотези, че бил само
припаднал. След като е осъден на смърт,
той е бичуван - наказание, при което
жертвата е бита почти до смърт с бич от
преплетени кожени ремъци с вплетени в
тях парчета кост и олово. Кожата на
бичувания е увисвала на ленти, а гърбът му
се е превръщал в пихтиеста кървава маса.
По свидетелства на очевидци Иисус е бил
толкова слаб, че не е можел да изнесе
напречната греда на кръста (което е бил
принуден да направи) по пътя до хълма на
Голгота.


ВТОРИ ФАКТ. РАЗПЪВАНЕ НА КРЪСТ. Това е
един от най-жестоките методи за
екзекуция в Римската империя. Петите и
китките на осъдения са били заковавани на
кръста с дебели железни гвоздеи и тялото
е увисвало на ръцете. Това е водело до
задушаване. Жертвата се е борела да се
повдигне нагоре и да си поеме въздух.
Когато екзекуторите искали да ускорят
смъртта, пречупвали краката на осъдения,
за да не може повече да се подвига нагоре
за глътка въздух. Смъртта е настъпвала от
задушаване или сърдечна недостатъчност.
При Иисус това не е било необходимо -
той вече е бил мъртъв. За да установи
смъртта, римския войник е пробол гърдите
на Иисус с копие и от тях са изтекли "кръв
и вода". Това е медицинско доказателство,
че Иисус е умрял от сърдечна
недостатъчност, и изключва възможността
да е просто изпаднал в безсъзнание.
Смъртта е потвърдена от четирима
екзекутори. Това са били
професионалисти, които добре са можели
да различат жив от действително умрял
човек.




ТРЕТИ ФАКТ - ПОГРЕБЕНИЕТО. Иисус е
погребан според юдейските обичаи. След
измиване на тялото то е било стягано в
ленти от ленено платно, напоени със смес
от течни и прахообразни ароматни
вещества. Тези погребални одежди
образували нещо като гипсова обвивка,
която трудно можела да бъде свалена.
Гробът представлявал пещера с малък
отвор. Бил е затворен с камък, тежащ
между 1 и 2 тона, търкулнат надолу по
улей към пещерата. През камъка е бил
опънат шнур, прикрепен от двете страни с
печата на римския управител. Това
запечатване на гробовете е било практика
в Римската империя, за да бъдат
предпазени от ограбване. В Палестина по
това време наказанието за отваряне на
гроб е било смърт.



ЧЕТВЪРТИ ФАКТ. РИМСКАТА СТРАЖА. По
молба на фарисеите Пилат е изпратил на
гроба стража. Римската стража се се
състояла от 4 до 16 професионални
войници. Обикновено четирима са били
разполагани непосредствено пред пазения
обект, а останалите са спели в полукръг с
главите навътре. Достатъчно е било един
войник да заспи на пост, за да бъдат убити
всичките 16! Това е било закон в Римската
армия.



На третия ден след смъртта на Иисус
печатът на гроба се оказва счупен,
двутонният камък - отместен, а
образцовата римска стража панически
отива при еврейските свещеници да търси
закрила от сигурното смъртно наказание.
ГРОБЪТ Е ПРАЗЕН! Погребалните одежди са
там, но тялото не е в тях.
Този
исторически факт никой досега през
всичките 2000 години, изминали оттогава,
не е успял да опровергае. А опити е имало
много, и те още продъжават. Още тогава и
римските, и юдейските власти са били
силно заинтересовани да докажат, че
Иисус е мъртъв. Ако възкресението не
беше истина, Ерусалим би бил последното
място, където за се зароди християнството
- там всички са били добре осведомени за
случилото се и всеки опит за заблуда би
бил много бързо разобличен. Въпреки
отчаяните усилия еврейските власти не
успяват да измислят достатъчно
правдоподобна версия, за да обяснят
празния гроб. Забележителен е фактът, че
нито един-единствен историк, свидетел,
противник, не е записал, че е видял
мъртвото тяло на Иисус. Християнството се
заражда само поради факта на
Възкресението. Въпреки многобройните
опити за унищожението му, то се
разпространява така, че заради него дори
се променя летоброенето в цивилизования
свят. И до днес съществуването на
хрстиянската Църква и християнското
учение се крепи на неоспоримия
исторически факт на възкресението на
Иисус Христос.



След всичко казано следва най-
съществения въпрос: "ЗАЩО Е БИЛО НУЖНО
ДА СЕ СЛУЧВА ВСИЧКО ТОВА?" - Заради
мен, заради теб, заради всяко човешко
същество. Защото Бог толкова обича всеки
един от нас, че е станал човек, като се е
въплътил в Иисус Христос, и доброволно е
понесъл наказанието за човешките
грехове. Съдията сам е поел върху себе си
вината, за да може да ни оправдае.
Неговата смърт на кръста е изкупителната
жертва за моя и твоя живот. Вярата в
Неговата жертва и Възкресение ни дава
Божията прошка за нашите грехове и
вечния живот.



ХРИСТОС ВОЗКРЕСЕ! ЧЕСТИТО
ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!