Основите на обществения ред

Основите на обществения ред остава
най-уникалната книга написана
някога в историята на християнския
свят. Нищо подобно не е било
писано преди нея, и нищо подобно не
е написано след нея.
Християнските и нехристиянските
историци като цяло са единодушни
относно изповедите и историята: че
те не са свързани по никакъв
смислен и логически цялостен начин.
Няколко нехристиянски
историци − и Харълд Бърман и
неговият труд Закон и революция
(Harold Berman, Law and Revolution)
са добър пример − споменават,
че християнските изповеди са имали
влияние при формирането на
правните възгледи и следователно
правното устройство на Запада. Но
общо изследване на това как
изповедите са формирали Запада и
неговия уникален мироглед винаги е
липсвало; причината е, че и
християнските, и нехристиянските
автори ревностно се стараят да
ограничат значението на изповедите
до църквата и историята на
теологията. Дори Филип Шаф, в своя
тритомен труд, Изповедите на
християнството, ограничава тяхната
стойност и употреба до
църквата.
Възгледът за изповедите винаги е
бил дуалистичен; изповедите са
отделени от историята, и историята
е оставена да следва своя
собствен ход, независим от
развитието на християнската
теология и
от усъвършенстването на вярата на
светиите.

Ръшдуни отправя предизвикателство
към този възглед и той е
първият
автор създал систематично
изследване как изповедите на
християнския свят стават основата
на мирогледа на Западната
цивилизация. Основан на своята
реформирана вяра, той ясно вижда,
че идеите имат последствия и че
преобразуването на езическата
империя в християнска цивилизация
има своята основа във
формулирането на това, което
християните вярват относно Бога,
Исус
Христос и Святия Дух, относно двете
естества на Христос, историята
и
естеството на изкуплението,
църквата и т.н. Изповедите не са
били
само за църквата; те са били
основите на обществения ред както
го
разбираме днес, във всяка област от
живота. Това, което вярваме
относно политиката − и следователно
как действаме в политическата
област − ще се определя от това,
което вярваме относно
Триединството и естеството на
изкуплението. Това, което вярваме
относно икономиката − и
следователно как действаме в
икономическата област − ще се
определя от нашите вярвания
относно
Бога, Исус Христос и Неговото
спасение. Това, което вярваме
относно
всяка област от живота, била тя
наука, семейство, образование,
технологии, международни отношения,
психология, изкуства и т.н. −
и следователно как действаме във
всички тези области от живота −
ще се определя от нашите изповеди.
Когато християнството се
захваща да създава конфесионална
култура, тази конфесионална
култура не е била предназначена да
се ограничи до църквата и до
личната вяра на индивида. Всичко,
което не е от вяра, е грях; и
следователно всичко е трябвало да
бъде основано на вяра, и тази
вяра е трябвало да бъде внимателно
формулирана и комуникирана.
Всичко, включително политиката,
икономиката и законът. Целият
живот е трябвало да бъде основан на
вяра, и следователно
изповедите са имали значение за
целия живот.’

основите на обществения ред, нов човек, църковни събори, решения църковни събори, християнски книги, християнска литература, история на християнството