Вашата оценка
0 точки от тестове до тук



Тест 2 Деяния на апостолите 3-7 глава

кликнете тук за помощна информация »

1. Защо апостолите са били снабдени с тази специална сила?
2. Каква цел има Бог когато дава изцеление ?
3. Защо старейшините на юдеите са били против това говорене на апостолите?
4. Как човек се спасява за вечен живот?
5. Защо Бог е убил Анания и жена му?
6. Какво казва Божието слово за тези масови изцеления, чудеса и знамения?
7. Защо са се извършили тези подлости против Стефан?
8. Какво трябва да направи човек най-напред, за да се спаси?
9. Защо в защитата си Стефан е изложил почти цялата библейска история?
10.

ПОМОЩНА ИНФОРМАЦИЯ

Деяния на апостолите

3 глава

И когато Петър и Йоан отиваха в храма в деветия час, часа на молитвата,
2 носеха един човек, недъгав по рождение, когото слагаха всеки ден при вратата на храма, наречена Красивата, за да проси милостиня от онези, които влизаха в храма.
3 Той, като видя Петър и Йоан, когато щяха да влязат в храма, попроси да получи милостиня.
4 А Петър, като се взря в него с Йоан, каза: Погледни ни!
5 И той ги гледаше внимателно, като очакваше да получи нещо от тях.
6 Но Петър каза: Сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам: в Името на Иисус Христос Назарянина (стани и) ходи!
7 И като го хвана за дясната ръка, го вдигна; и начаса краката и глезените му добиха сила.
8 И той, като скочи, се изправи и проходи; и влезе с тях в храма, като ходеше и скачаше, и славеше Бога.
9 И целият народ го видя да ходи и да слави Бога
10 и го познаха, че беше същият, който седеше за милостиня при Красивата порта на храма; и се изпълниха с учудване и удивление за това, което беше станало с него.
11 И понеже изцеленият недъгав се държеше за Петър и Йоан, целият народ смаян се стече при тях в залата, наречена Соломонова.
12 А Петър, като видя това, каза на народа: Израилтяни, защо се чудите на това? Или защо сте се вгледали в нас, като че със своя сила или благочестие сме направили този да ходи?
13 Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Своя Слуга Иисус, когото вие предадохте и от когото се отрекохте пред Пилат, когато той беше решил да Го пусне.
14 Но вие се отрекохте от Светия и Праведния и като поискахте да ви се пусне един убиец,
15 убихте Княза* на живота. Но Бог Го възкреси от мъртвите, на което ние сме свидетели. *или: Начинателя
16 И чрез вяра в Името Му, Неговото Име укрепи този, когото виждате и познавате. Да! Тази вяра, която е чрез Него, му даде това съвършено здраве пред всички вас.
17 И сега, братя, аз зная, че вие, както и началниците ви, сторихте това от незнание;
18 но Бог по този начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всичките Свои пророци – че Неговият Христос ще пострада.
19 Затова, покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви и да дойдат освежителни времена от лицето на Господа 20 и Той да ви изпрати определения за вас Иисус Христос,
21 когото небето трябва да приеме до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от древността чрез устата на Своите свети пророци.
22 Защото Мойсей е казал: „Господ Бог ще ви издигне от братята ви Пророк като мен; Него слушайте във всичко, което ще ви каже;
23 и всяка душа, която не послуша този Пророк, ще бъде изтребена от народа.“
24 И всичките пророци от Самуил и след него, колкото са говорили, и те са предизвестили за тези дни.
25 Вие сте синове на пророците и на завета, който Бог сключи с бащите ви, като каза на Авраам: „В твоето потомство ще се благословят всички земни племена.“ 26 Бог, като възкреси Слугата Си, Го изпрати първо до вас, за да ви благославя, като отвръща всеки един от вас от злините ви.

4 глава

И когато те говореха на народа, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите дойдоха при тях,
2 възмутени за това, че те поучаваха народа и проповядваха в Името на Иисус възкресението от мъртвите.
3 И те сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража за следващия ден, защото беше вече привечер.
4 А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.
5 И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците,
6 първосвещеникът Анна и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.
7 И като ги поставиха на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име вие извършихте това?
8 Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им каза: Началници народни и старейшини,
9 ако ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той беше изцелен,
10 нека да знаете всички вие и целият народ Израил, че в Името на Иисус Христос Назарянина, когото вие разпънахте, когото Бог възкреси от мъртвите – в това Име този човек стои пред вас здрав.
11 Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.
12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между хората, чрез което трябва да се спасим.
13 А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и бяха вече забелязали, че са неучени и необразовани хора, се чудеха и познаха, че са били с Иисус.
14 Но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.
15 И като им заповядаха да излязат вън от Синедриона, се съвещаваха помежду си,
16 казвайки: Какво да направим на тези хора, защото на всички ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях, и не можем да го отречем.
17 Но за да не се разнася повече между народа, нека строго да ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.
18 И те ги повикаха и им заповядаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Името на Иисус.
19 Но Петър и Йоан в отговор им казаха: Правилно ли е пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога – вие отсъдете;
20 защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.
21 А те, като ги заплашиха още повече, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат заради народа, защото всички славеха Бога за станалото.
22 Защото човекът, върху когото се извърши това знамение на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
23 И когато ги пуснаха, те отидоха при своите и известиха всичко, което им бяха казали главните свещеници и старейшините.
24 А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владетелю, Ти си Бог, който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях.
25 Ти чрез Светия Дух и чрез устата на баща ни Давид, Твоя слуга, си казал: „Защо се разяряваха езичниците и народите намисляха суети?
26 Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“
27 Защото наистина против Твоя свят Слуга Иисус, когото Ти си помазал, се събраха в този град и Ирод, и Пилат Понтийски с езичниците и народа на Израил,
28 за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са предопределили да стане.
29 И сега, Господи, погледни на техните заплашвания и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,
30 като Ти простираш ръката Си за изцеление и да стават знамения и чудеса чрез Името на Твоя свят Слуга Иисус.
31 И като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси и всички бяха изпълнени със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.
32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, а всичко им беше общо.
33 И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Иисус и голяма благодат беше върху всички тях.
34 А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото,
35 и я слагаха при краката на апостолите; и се разпределяше на всекиго, според колкото имаше нужда.
36 Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което се превежда Син на утешение, левит, родом от Кипър,
37 като имаше нива, я продаде, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.

5 глава

А един човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот
2 и задържа от полученото със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите.
3 А Петър каза: Анание, защо Сатана изпълни сърцето ти, за да излъжеш Светия Дух и да задържиш от стойността на нивата?
4 Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоята власт? Защо намисли това нещо в сърцето си? Ти излъга не хора, а Бога.
5 И Анания, като чу тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
6 И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха.
7 И като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото.
8 И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя каза: За толкова.
9 А Петър каза: Защо се съгласихте да изкушите Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са при вратата и ще изнесат и теб.
10 И тя начаса падна до краката му и издъхна. И когато младежите влязоха, я намериха мъртва; изнесоха я и я погребаха до мъжа ѝ.
11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.
12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа и те всички бяха единодушно в Соломоновата зала;
13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях. Но народът ги величаеше
14 и все повече вярващи в Господа се прибавяха, множества от мъже и жени,
15 така че изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, че като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.
16 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим, които носеха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха.
17 Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него, а именно сектата на садукеите, станаха и се изпълниха със завист,
18 сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.
19 Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза:
20 Идете, застанете в храма и говорете на народа всичките думи на този живот.
21 И те, като чуха това, влязоха на разсъмване в храма и поучаваха. А първосвещеникът и онези, които бяха с него, дойдоха и като свикаха Синедриона и цялото старейшинство на израилевите синове, пратиха в тъмницата, за да доведат апостолите.
22 Но когато служителите отидоха, не ги намериха в тъмницата и се върнаха, и известиха, като казаха:
23 Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражарите да стоят вън при вратата, но като отворихме, не намерихме никого вътре.
24 А когато първосвещеникът, началникът на храмовата стража и главните свещеници чуха тези думи, бяха в недоумение какво ще последва от това.
25 Но дойде някой и им извести: Ето, мъжете, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.
26 Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги убият с камъни.
27 И като ги доведоха, ги поставиха пред Синедриона и първосвещеникът ги попита, като каза:
28 Не ви ли заповядахме строго да не поучавате в това име? Но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек!
29 А Петър и апостолите в отговор казаха: На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на хората.
30 Бог на бащите ни възкреси Иисус, когото вие убихте, като Го приковахте на дърво.
31 Него Бог с десницата Си възвиси за Княз* и Спасител, за да даде покаяние на Израил и опрощаване на греховете. *или: Начинател
32 И ние сме Негови свидетели за тези неща и Светият Дух, когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.
33 А те, като чуха това, се късаха от яд и възнамеряваха да ги убият.
34 Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да отведат апостолите навън за малко време;
35 а на тях каза: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези хора.
36 Защото преди известно време въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже. Той беше убит и всички, които го следваха, се разпиляха и изчезнаха.
37 След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването и повлече след себе си доста народ; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.
38 И сега ви казвам, оттеглете се от тези хора и ги оставете, защото, ако това намерение или това дело е от хора, ще се провали;
39 но ако е от Бога, няма да можете да го провалите. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.
40 И те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, им заповядаха да не говорят в Името на Иисус и ги пуснаха.
41 А те си отидоха от Синедриона радостни, че са били удостоени да претърпят опозоряване за Иисусовото Име.
42 И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Иисус е Христос.

6 глава

А през тези дни, когато учениците се умножаваха, възникна недоволство сред гръцките юдеи срещу еврейските за това, че техните вдовици били пренебрегвани във всекидневното раздаване на помощите.
2 Тогава дванадесетте свикаха всичките ученици и казаха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.
3 Затова, братя, изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тази работа.
4 А ние ще постоянстваме в молитвата и в служението на словото.
5 И това предложение се хареса на цялото множество и избраха Стефан, мъж, пълен с вяра и със Светия Дух, и Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, един прозелит от Антиохия,
6 които поставиха пред апостолите; и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.
7 И Божието слово растеше и броят на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се покоряваха на вярата.
8 А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения сред народа.
9 Тогава се надигнаха някои от синагогата, наречена синагога на либертинците*, и от киринейците и александрийците, и някои от Киликия и Азия и спореха със Стефан. *потомци на освободени еврейски роби
10 Но не можаха да противостоят на мъдростта и Духа, с които той говореше.
11 Тогава те тайно подучиха някои хора да кажат: Чухме го да говори хулни думи против Мойсей и против Бога.
12 И подбудиха народа, старейшините и книжниците и като го нападнаха, го уловиха и го докараха в Синедриона.
13 И поставиха лъжесвидетели, които казаха: Този човек непрестанно говори думи против това свято място и закона;
14 защото го чухме да казва, че този Иисус Назарянин ще разруши това място и ще измени обредите, които ни е предал Мойсей.
15 И всички, които седяха в Синедриона, като се вгледаха в него, видяха, че лицето му беше като лице на ангел.

7 глава

Тогава първосвещеникът каза: Това така ли е?
2 А той каза: Братя и бащи, чуйте: Бог на славата се яви на нашия отец Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан,
3 и му каза: „Излез от отечеството си и от рода си и ела в земята, която ще ти покажа.“
4 Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам след смъртта на баща му Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете.
5 И не му даде в нея наследство, дори колкото да постави крака си, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, въпреки че той нямаше дете.
6 И Бог му говори така: че неговите потомци ще бъдат пришълци в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.
7 Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място.
8 И му даде завета на обрязването; и така, Авраам роди Исаак и го обряза в осмия ден; Исаак роди Яков, а Яков – дванадесетте патриарси.
9 А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет, но Бог беше с него
10 и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар, фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.
11 И настана глад и голямо бедствие по цялата земя на Египет и Ханаан; и бащите ни не намираха прехрана.
12 А Яков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път;
13 и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на фараона.
14 И Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род – седемдесет и пет души.
15 И така, Яков слезе в Египет, където умря – той и бащите ни;
16 и ги пренесоха в Сихем, и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил със сребро от синовете на Емор.
17 Но когато наближи времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал на Авраам, народът растеше и се умножаваше в Египет,
18 докато се издигна друг цар, който не познаваше Йосиф.
19 Той постъпваше коварно с нашия род и притесняваше бащите ни, като караше да хвърлят кърмачетата им, така че да не остават живи.
20 В това време се роди Мойсей, който беше мил на Бога, и три месеца го отглеждаха в бащиния му дом.
21 А когато го хвърлиха, дъщерята на фараона го взе и го отгледа като свой син.
22 И Мойсей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и в дело.
23 А като навърши четиридесет години, му дойде на сърце да посети братята си, израилтяните.
24 И виждайки един онеправдан, го защити и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина,
25 като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.
26 На следващия ден той се появи при тях, когато се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо се оскърбявате един друг?
27 А този, който оскърбяваше ближния си, го отблъсна и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас?
28 И мен ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?
29 Поради тази дума Мойсей побягна и стана пришълец в мадиамската земя, където роди двама сина.
30 И когато минаха четиридесет години, на планината Синай, в огнения пламък на една къпина, му се яви Ангел.
31 И Мойсей, като видя, се удиви на гледката; а когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа:
32 „Аз съм Богът на бащите ти – Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.“ И Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне.
33 И Господ му каза: „Събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.
34 Видях, видях страданието на Моя народ, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“
35 Този Мойсей, когото бяха отхвърлили, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? – него Бог чрез ръката на Ангела, който му се яви в къпината, изпрати и за началник, и за избавител.
36 Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята в продължение на четиридесет години.
37 Това е същият Мойсей, който каза на израилтяните: „Бог ще ви издигне от братята ви Пророк като мен – (Него слушайте).“
38 Това е онзи, който беше в събранието в пустинята заедно с Ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни; който и прие животворни думи, за да ги предаде на нас.
39 На него нашите бащи не искаха да се покорят, а го отхвърлиха и в сърцата си се обърнаха пак към Египет,
40 като казаха на Аарон: Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото този Мойсей, който ни изведе от египетската земя, не знаем какво му стана.
41 И в онези дни те направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселяха в делото на собствените си ръце.
42 Тогава Бог се отвърна и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: „Доме израилев, на Мен ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята?
43 Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте. Затова ще ви преселя оттатък Вавилон.“
44 Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, както заповяда Онзи, който каза на Мойсей да я направи по образеца, който беше видял;
45 която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Иисус Навиев във владенията на народите, които Бог изгони пред лицето на нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид,
46 който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.
47 А Соломон Му построи дом.
48 Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът:
49 „Небето Ми е престол, а земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мен, казва Господ, или какво е мястото за Моя покой?
50 Не направи ли Моята ръка всичко това?“
51 Коравовратни и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Светия Дух; както бащите ви, така и вие.
52 Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха онези, които предизвестиха за идването на Праведника, на когото вие сега станахте предатели и убийци –
53 вие, които приехте закона чрез ангелска наредба и не го опазихте.
54 А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби срещу него.
55 А Стефан, като беше пълен със Свети Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Иисус, стоящ отдясно на Бога;
56 и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, стоящ отдясно на Бога.
57 Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха ушите си и единодушно се спуснаха върху него,
58 и го изведоха вън от града, и го замеряха с камъни. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един младеж на име Савел.
59 И хвърляха камъни върху Стефан, който се молеше и казваше: Господи Иисусе, приеми духа ми!
60 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях! И като изрече това, заспа.


Новини
Препоръчваме да прочетете
статии по актуални теми и събития
Библейски тестове
реши тестове, събери точки, спечели книги