Вашата оценка
0 точки от тестове до тук



Тест 29 Римляни, гл. 11–13

кликнете тук за помощна информация »

1. Кой е този остатък от Израил, който е избран по благодат?
2. Ще се спаси ли Израел като нация?
3. Какво означава за един християнин да предстви тялото си като жертва за Христос?
4. Каква е Божията воля за християните?
5. Кое е Тялото на Христа?
6. Какви са тези дарби в тялото на Христос?
7. Как християните трябва да побеждават злото?
8. Трябва ли християнинът да се подчинява на държавната власт?
9. Трябва ли християнинът да си плаща данъците?
10. Колко големи може да са дълговете на един християнин?

ПОМОЩНА ИНФОРМАЦИЯ

Послание към римляните, глава 11

1 И така, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от потомството на Авраам, от племето на Вениамин. 2 Бог не е отхвърлил Своя народ, който е предузнал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия – как вика към Бога против Израил: 3 „Господи, избиха пророците Ти, събориха олтарите Ти и аз останах сам, но и моя живот искат да отнемат.“ 4 Но какво му казва божественият отговор? – „Оставил съм си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваал.“ 5 Така и понастоящем има остатък, избран по благодат. 6 Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат, (а ако е от дела, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело).

7 Тогава какво? Израил не получи онова, което търсеше, но избраните го получиха, а останалите бяха закоравени даже до днес; 8 както е писано: „Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат и уши – да не чуват, дори и до днес.“ 9 И Давид казва: „Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, препънка и отплата, 10 да се помрачат очите им и да не виждат, и превий гърба им завинаги.“

11 Тогава казвам: Спънаха ли се, за да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното падане дойде спасението на езичниците, за да ги подбуди към ревност. 12 Но ако тяхното падане означава богатство за света и тяхната загуба – богатство за езичниците, колко повече ще означава тяхното пълно възстановяване! 13 Защото на вас, езичниците, казвам: тъй като съм апостол на езичниците, аз славя своето служение, 14 дано мога по някакъв начин да подбудя към ревност тези, които са моя плът, и да спася някои от тях. 15 Защото, ако тяхното отхвърляне означава примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не живот от мъртвите? 16 А ако първото от тестото е свято, то и цялото тесто е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са свети.

17 Но ако някои клони са били отрязани и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях и заедно с тях си споделил корена и тлъстината на маслината, 18 не се хвали срещу клоните. Но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – теб. 19 Но ще кажеш: Бяха отрязани клони, за да бъда присаден аз. 20 Добре! Те бяха отрязани поради неверие, а ти стоиш поради вяра. Не бъди високомерен, а се бой. 21 Защото, ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и теб. 22 Виж тогава благостта и строгостта Божия: строгост към падналите, а Божествена благост към теб, ако останеш в благостта; иначе и ти ще бъдеш отсечен. 23 Така и те, ако не останат в неверие, ще бъдат присадени; защото Бог може да ги присади отново. 24 Понеже, ако ти си бил отсечен от дивата по природа маслина и противно на естеството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече тези, които са естествени клони, ще бъдат присадени на своята собствена маслина!

25 Защото, братя, не искам да не знаете тази тайна – за да не се мислите за мъдри – че частично закоравяване сполетя Израил, докато влезе пълният брой на езичниците. 26 И така, целият Израил ще се спаси, както е писано: „Избавителят ще дойде от Сион, Той ще отвърне безбожието от Яков; 27 и това е за тях завет от Мен, когато отнема греховете им.“ 28 Що се отнася до благовестието, те са неприятели заради вас, но що се отнася до избирането, те са възлюбени заради отците. 29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими. 30 Защото, както вие някога не бяхте покорни на Бога, но сега чрез тяхното непокорство сте придобили милост, 31 така и те сега не са покорни, за да придобият също милост чрез показаната към вас милост. 32 Защото Бог затвори всички в непокорство, за да може към всички да покаже милост.

33 О, колко дълбоко е богатството на мъдростта и познанието на Бога! Колко непостижими са Неговите присъди и неизследими пътищата Му! 34 Защото: „Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник? 35 Или кой някога Му е дал нещо, та Той да му се отплати?“ 36 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава до века. Амин.

 

Послание към римляните, глава 12

И така, братя, аз ви умолявам, чрез Божиите милости, да представите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно служение. 2 И не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено.

3 Защото чрез дадената ми благодат казвам на всеки един измежду вас да не мисли по-високо, отколкото трябва да мисли, а да внимава да е разумен, според мярката на вярата, която Бог е разпределил на всеки. 4 Защото, както имаме много части в едно тяло, но не всички части имат една и съща служба, 5 така и ние, мнозината, сме едно тяло в Христос и поотделно – части един на друг. 6 И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, нека си служим с тях: ако е пророчество, нека пророкуваме според мярката на вярата; 7 ако е служение – да постоянстваме в служението; ако някой поучава – в учението; 8 ако увещава – в увещаването; ако дава, да дава с простосърдечие; ако ръководи, да ръководи с усърдие; ако показва милост, да я показва с радост.9 Любовта да бъде без лицемерие; отвращавайте се от злото и се дръжте здраво за доброто; 10 горещо се обичайте един друг с братска обич; изпреварвайте се да си отдавате почит един на друг. 11 В усърдието не бъдете лениви; бъдете пламенни по дух, като служите на Господа; 12 радвайте се в надеждата; бъдете твърди в скръбта; постоянствайте в молитвата; 13 помагайте на светиите в нуждите им; стремете се към гостолюбие. 14 Благославяйте онези, които ви гонят; благославяйте и не кълнете. 15 Радвайте се с онези, които се радват, и плачете с онези, които плачат. 16 Бъдете единомислени; не високоумствайте, а се предавайте на скромни неща; не считайте себе си за мъдри. 17 На никого не връщайте зло за зло. Мислете за това, което е добро пред всичките хора. 18 Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките хора. 19 Възлюбени, не си отмъщавайте, а дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На Мен принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ.“ 20 И така, „ако неприятелят ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, дай му да пие; защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му.“ 21 Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез доброто.

 

Послание към римляните, глава 13

Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога. 2 Затова, който се съпротивлява на властта, се съпротивлява на Божията наредба; а които се съпротивляват, ще навлекат осъждане на себе си. 3 Защото владетелите не са страшни за доброто дело, а за злото. А ти искаш ли да не се боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея, 4 понеже тя е Божия служителка за твое добро. Но ако вършиш зло, да се боиш, защото тя не носи напразно меча, понеже е служителка на Бога, отмъстителка за наказание на този, който върши зло. 5 Затова е необходимо да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта. 6 Понеже затова плащате и данъци; защото са Божии служители тези, които са постоянно заети с тази длъжност.

7 И така, отдавайте на всички дължимото: на когото се дължи данък – данъка, на когото мито – митото, на когото страх – страха, на когото почит – почитта. 8 Не дължете на никого нищо освен взаимна любов; защото, който люби другия, е изпълнил закона. 9 Понеже заповедите: „Не прелюбодействай; не убивай; не кради; не пожелавай“; и коя да било друга заповед се обобщават в тези думи: „Да възлюбиш ближния си както себе си.“ 10 Любовта не върши зло на ближния, следователно, любовта е изпълнение на закона.

11 И това вършете, като знаете времето, а именно, че е дошъл часът да се събудим от сън; защото нашето спасение е по-близо сега, отколкото когато повярвахме. 12 Нощта напредна, а денят наближи. И така, нека отхвърлим делата на тъмнината и нека да облечем оръжията на светлината. 13 Нека ходим подобаващо, като през деня – не в пирувания и пиянства, не в блудства и разпътства, не в кавги и завист, 14 а се облечете с Господ Иисус Христос и не се грижете за страстите на плътта.



Новини
Препоръчваме да прочетете
статии по актуални теми и събития
Библейски тестове
реши тестове, събери точки, спечели книги