Бит. 1-2 гл.

гл. 1 ст. 1 В начало Бог създаде небесата и земята. 2 А земята беше пуста и неустроена и тъмнина беше върху бездната, и Дух Божи се носеше над водите. 3 И Бог каза: Да бъде светлина! И стана светлина. 4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. 5 И Бог нарече светлината ден, а тъмнината нарече нощ. И стана вечер, и стана утро: ден един. 6 И Бог каза: Да бъде твърд посред водите, която да раздели води от води! 7 И Бог направи твърдта; и раздели водите, които бяха под твърдта, от водите, които бяха над твърдта. И стана така. 8 И Бог нарече твърдта небе. И стана вечер, и стана утро: ден втори. 9 И Бог каза: Да се съберат на едно място водите, които са под небето, и да се яви сушата! И стана така. 10 И Бог нарече сушата земя, а събраните води нарече морета. И Бог видя, че беше добро. 11 И Бог каза: Да произрасти земята зелена трева, трева, която дава семе, и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята! И стана така. 12 Земята произрасти зелена трева, трева, която да дава семе според вида си, и дърво, което да ражда плод, чието семе е в него според вида му. И Бог видя, че беше добро. 13 И стана вечер, и стана утро: ден трети. 14 И Бог каза: Да бъдат светила на небесната твърд, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за времена, и дни, и години; 15 и да бъдат за светила на небесната твърд, за да светят на земята! И стана така. 16 И Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, и по-малкото светило, за да владее нощта, и звездите. 17 И Бог ги постави на небесната твърд, за да светят на земята, 18 да владеят деня и нощта и да разделят светлината от тъмнината. И Бог видя, че беше добро. 19 И стана вечер, и стана утро: ден четвърти. 20 И Бог каза: Да гъмжи водата от множества живи същества§или: души, така и в цялата книга§, и птици да летят над земята по небесната твърд! 21 И Бог създаде големите морски чудовища и всяко живо същество, което се движи, от които водата гъмжеше според видовете им, и всяка крилата птица според вида є. И Бог видя, че беше добро. 22 И Бог ги благослови и каза: Плодете се, множете се и напълнете водите в моретата; нека се множат и птиците по земята! 23 И стана вечер, и стана утро: ден пети. 24 И Бог каза: Да произведе земята живи същества според видовете им: добитък, пълзящи и земни животни според видовете им. И стана така. 25 Бог създаде земните животни според видовете им, добитъка според видовете му и всичко, което пълзи по земята, според видовете му. И Бог видя, че беше добро. 26 И Бог каза: Да създадем човека§Адам, т.е. взет от земята; от евр.: адама — почва§ по Нашия образ, по Наше подобие! И нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всички пълзящи, които пълзят по земята. 27 И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде. 28 И Бог ги благослови и Бог им каза: Плодете се и се множете, напълнете земята и я обладайте, и владейте над морските риби, над небесните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята. 29 И Бог каза: Ето, давам ви всяка трева, която дава семе, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за храна. 30 А на всичките земни животни, на всичките небесни птици и на всичко, което пълзи по земята, в което има жива душа, давам всяка зелена трева за храна. И стана така. 31 И Бог видя всичко, което създаде. И ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро: шестият ден.

гл. 2 ст. 1Така бяха завършени небесата и земята и цялото тяхно войнство. 2 И на седмия ден Бог беше свършил§или: свърши§ делото, което беше създал; и на седмия ден си почина от цялото дело, което беше създал. 3 И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от цялото Си дело, което Бог беше създал и сътворил. 4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им, в деня, в който ГОСПОД Бог създаде земя и небе. 5 И още нямаше никакво полско растение на земята и никаква полска трева още не беше поникнала, защото ГОСПОД Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята, 6 но пара се издигаше от земята и напояваше цялото лице на земята. 7 И ГОСПОД Бог образува човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана жива душа. 8 И ГОСПОД Бог насади градина на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше образувал. 9 И ГОСПОД Бог направи да расте от земята всяко дърво, което е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота сред градината, и дървото на познаване на доброто и злото. 10 И от Едем изтичаше река да напоява градината, и оттам се разклоняваше и ставаше на четири главни реки. 11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата евилатска земя, където има злато. 12 И златото на онази земя е добро; там има и бделионова смола и ониксов камък. 13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата хуска земя. 14 Името на третата река е Тигър; тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат. 15 И ГОСПОД Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази. 16 И ГОСПОД Бог заповяда на човека и каза: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, 17 но от дървото за познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. 18 И ГОСПОД Бог каза: Не е добре човекът да бъде сам; ще му създам помощник, като негово съответствие. 19 И ГОСПОД Бог образува от земята всички полски животни и всички небесни птици и ги доведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име назовеше човекът всяко живо същество, това име му остана. 20 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на небесните птици и на всички полски животни. Но помощник, съответен на Адам§или: на човека, и така до края на книгата§, не се намери. 21 Тогава ГОСПОД Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът. 22 И ГОСПОД Бог създаде жена от реброто, което взе от човека, и я доведе при човека. 23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета. 24 Затова мъжът ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и те ще бъдат една плът. 25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.