ЗАСАДА ЗА ДУШАТА

Сине мой, ако грешниците те примамват, не се съгласявай. Ако ти кажат: Ела с нас, нека направим задаса за кръв, нека причакаме без причина невинния, нека
ги погълнем живи като Шеол (Ада) и цели като онези, които слизат в рова! Ще намерим всякакви скъпоценни притежания, ще напълним къщите си с плячка;
хвърли жребия си сред нас, една кесия ще имаме всички!
Сине мой, не ходи с тях в пътя, възпирай крака си от тяхната пътека, защото краката им тичат към зло и бързат да проливат кръв. ... Но тези поставят засада
против своята си кръв, причакват своите си души. Такива са пътищата на всеки, който ламти за нечестна придобивка – тя отнема живота на своя притежател.
(Притчи 1:10–19)



„Ще намерим всякакви скъпоценни притежания и ще напълним къщите си с плячка.“ Примамливо, нали? Сигурно така мислят всички разбойници, които
разбиват къщи, изтеглят с джипове цели банкомати или просто дръпват чантата на някоя куцукаща бабичка, която тъкмо си е взела пенсията от пощата.
Интересно, че във филмите такива разбойници много често са положителни герои. Те са умни и духовити, специалисти по всичко, верни приятели. Банките са
лошите изедници и ако някой беден и талантлив чаровник успее да ги ограби, то така им се пада. През целия филм зрителят е на негова страна и накрая той
отпрашва с ослепителната красавица към топлите страни. А полицаите са най-глупавите нещастници в цялата история.

Е, повечето от нас едва ли ще посмеят да тръгнат да ограбват банка. Наскоро едни момченца се бяха опитали да разбият софтуера на тотото, ама бързо ги
хванаха и те най-смирено си признаха и обещаха, че повече няма да правят така. Но романтичният образ на разбойниците все пак си казва думата. Има нещо
много привлекателно в това, да надхитриш системата, да се окажеш по-умен от другите. А и хората, забогатели по незнайни начини някъде в началото на
деветдесетте години, вече се превърнаха в благородни и почтени членове на обществото – поне тези, които оцеляха. Някъде на заден план остават дребните
хорица, които плащат за това богатство – ако не като преки жертви на кражба, то поне като данъкоплатци, които в крайна сметка компенсират загубите на
ограбената държава.

Мислите ли, че за придобитото по съмнителни начини богатство ще има възмездие? Дали някога ще си получи заслуженото крадецът, който ви е разбил
бравата, разхвърлял е целия ви апартамент и ви е откраднал златната верижка, която няма особена стойност, но ви е била скъп спомен от баба ви? Или пък
онези, които съзнателно са си затваряли очите за източването на милиарди от една банка?

В библейската книга Притчи говори божествената мъдрост. Тази мъдрост е личност и тя наблюдава човешките същества. Това е самият Христос, Божият Син.
Същевременно тази мъдрост е много практична и земна. Ето нейния разумен съвет: „Сине мой, не ходи с тях в пътя, възпирай крака си от тяхната пътека.“
Колкото и несигурно да ни изглежда човешкото правосъдие, особено в нашата страна и в нашите дни, Божият морален закон действа винаги. Бог казва, че
хора, които крадат умишлено, поставят засада срещу самите себе си, причакват собствените си души. Също така пише, че нечестната придобивка отнема
живота на своя притежател. Това са страшни думи и си заслужава да ги вземем присърце. Няма грях, който да остане невидим и да не бъде наказан. Най-
често още в този живот. Но с абсолютна сигурност в бъдещия.


Затова трябва да пазим пътя си от зло. А за възмездието Бог ще се погрижи.



материалът е взет от книгата "Мисли на зазоряване", ИК ВЕРЕН 2017